Мирел Петруш е на 32 години, полеви инженер по образование. Управлява ферма в окръг Тимиш, на 40 км от Тимишоара, с площ 52 000 дка. Това, което прави стопанството специално, е, че тук доминира младежкият и иновативен дух в земеделието. Залага се на минимална или нулева обработка на почвата, пише agrointel.ro.

Фермерът, който избра минимална обработка на почвата, за да не се откаже от пшеницата

Във фермата съм от 2014 г. Не знам какво значи плуг. Никога не съм го използвал, тъй като разчитам на минимална обработка на почвата. Използвам я, откакто започнах да се занимавам със земеделие, казва младият фермер. Във фермата е приложил едва 10% от това, което е научил в колежа.

Когато Петруш постъпва на работа в стопанството, той знае, че ръководството е отворено към нови технологии. През 2014 г. плугът е напълно премахнат от обработката на почвата.

От 3 години сме в пореден преход, от minimal-till към no-till. Сега практикуваме минимална обработка и нулева обработка.

8 години опит с технологията минимална обработка на почвата

В продължение на 8 години Петруш обработва 52 000 дка по технологията за минимална обработка. Вместо плуг се използват скарификатори и възможно най-малко директна сеитба. Започват корекции, които да възстановят структурата на почвата и органичната материя в нея. Работи се активно и върху справяне с проблема с малкото валежи. През последните години това е сериозно предизвикателство за румънските фермери.

У нас принципът е след прибиране на реколтата почвата да не остава непокрита, казва Петруш и допълва - използваме семена от репички, фацелия, грах, детелина, силозно сорго, лупина и лен. Съставът на нашия микс също се различава леко от година на година.

Преди 3 години екипът на Петруш решава да премине към нулева обработка на почвата. Условията за това били налице. До голяма степен почвата възстановила своето pH и имала достатъчно съдържание на органична материя.

През първата година стартирали с 650 дка пшеница и 400 дка соя.

В момента отглеждаме по система без оран 20 000 дка пшеница, 6000 дка соя, 3000 дка лен. Все още се тества рапица върху 400 дка, тъй като при там технологията без оран е по-трудна за изпълнение. Царевицата се отглежда предимно по технологията минимална обработка, казва Петруш.

Ползите и предизвикателствата на no-till

Икономическите и екологични предимства от използването на no-till обработка се усещат и сега, но Мирел Петруш прогнозира, че бъдещето ще ги засили.

Още по темата: Кои са трите стълба на консервационното земеделие?

Намалена е употребата на пестициди и хербициди. След първите 3 години потреблението на хербициди пада с около 25%, но с времето този процент ще се увеличава.

Все още не намаляваме торенето, но работим със зелени растения. По отношение на потенциалните икономии на прилагани торове все още не сме намалили дозите, но изграждаме почвеното плодородие чрез зелени растения, които съдържат бобови култури в сместа. След време те ще ни позволят да редуцираме с 25% химичното торене, допълва агрономът.

Най-трудно преодолимият проблем при този вид земеделие е нашествието на гризачи.

Мишките са голямо предизвикателство при no-till обработката, особено в години на суша.

От гледна точка на производството, технологията без оран се оказва по-продуктивна по отношение на добивите на хектар спрямо минималната оран. В сравнение с продукцията, получена в близките ферми, минималните обработки се оказаха значително по-продуктивни, включително от конвенционалната технология на оран.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Как да намалим хербицидите при нулева обработка, без загуба на добив

Плюсове и минуси на нулевата обработка на почвата

Тест: Нулевата обработка на царевица намалява парниковите газове