С призив да не се посяга на българските земеделци депутатът от ДПС Хасан Адемов прочете декларация от името на парламентарната група на движението от трибуната на Народното събрание. 
 
 
Причината за нея е заявеното намерение на правителството да увеличи с 60% от 300 на 480 лв. минималния размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от началото на 2018 г.
 
Адемов посочи, че в периода 2002 – 2009 г. ръстът на минималните осигурителни прагове нараства от 42,50 лв. на 65 лв., а дължимите месечни вноски са съответно 12,45 лв. и 19, 50 лв. ръстът на годишна база е от 149,43 лв.
 
През 2016 и 2017 г. минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители е 300 лв. при дължими месечни вноски 87,90 лв. и годишни разходи в размер на 1054,86 лв.
 
„Ръстът на дължимите вноски в периода 2009 – 2017 г. е с 826 лв. 32 ст. Или близо пет пъти. В същия момент ръстът на размерите на минималните осигурителни плащания краткосрочни и дългосрочни е значително по-малък“, добави депутатът.
 
От следващата 2018 г. при предложения минимален осигурителен доход от 480 лв. размерът на месечните дължими суми за социално и здравно осигуряване е 145.44 лв., а на годишна база е вече 1745.28 лв. или ръст от 690.42 лв, спрямо 2017 г.
Според представителите на опозицията голяма част от земеделските производители и тютюнопроизводители вероятно ще потърсят спасение в сивия сектор.
 
„Сигурно ще се намерят аргументи от рода на този, че предложената мярка е за финансово балансиране на приходи / разходи и оттам към важната тема за осигурителния принос. Но защо искаме и търсим финансова стабилност и баланс само от земеделските производители, при положение че общият дефицит на бюджета на държавното обществено осигуряване е близо 4,5 млрд“, заяви Адемов. 
 
 
По думите му работниците в сектор „Земеделие“  са жертва на недалновидни решения и дълготрайна финансова несигурност и нестабилност на системите за социална сигурност.
       
„Днес сектор „Земеделие“  е печално известен с непривлекателните си работни места, с ниските доходи от реализираната продукция, с неблагоприятните условия на труд, с ниско квалифицирана и слабо мотивирана работна сила, както и със сезонния характер на заетостта, несигурната работа и слабото покритие на системите за социална сигурност. 
 
Това оказва пряко и косвено въздействие върху социалните и гражданските права на работещите в сектора, крие рискове и за тяхното и на техните семейства благосъстояние. Тези промени изискват отговорна политика, а не специално, тенденциозно отношение“, добави депутатът.