Две браншови организации - „Съюз на българските пчелари” и „Обединен български пчеларски съюз”, подновиха тези дни диалога с аграрното министерство за спешните мерки в подкрепа на сектора. 

Официално в министерството: Какво искат пчеларите?

Отравяния на пчелни семейства, нелоялна конкуренция от некачествен вносен мед на дъмпингови цени и липса на пазари са сред основните проблеми в бранша.

За възможните решения Агри.БГ разговаря с Милен Стоянов, член на Управителния съвет на Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ).

- В много райони на страната прибирането на пчелния мед завърши, но изкупните цени са твърде ниски. Директните продажби от производител на крайни клиенти – по интернет и през фермерските пазари успяват ли да дадат по-справедлива цена на меда?

- Да. Въпросът е, че пазарът е сравнително ограничен. Производителите, които излизат директно на пазара, не са чак толкова много, като брой.  Освен това някои излизат и казват: „Аз съм производител“, но всъщност той е търговец. Да оставим това настрана.

Проблемът е, че този, който произвежда мед и прави по-голямо количество, той не би могъл да реализира цялата си продукция на фермерски пазар. Не си представям, че някой може да продаде на пазар повече от тон и половина при положение, че постоянно е на пазара. 

Ако е на някой много посещаван пазар – максимум два тона. Не си представям, че ще може да продаде повече. А има хора, които произвеждат по 10 тона. Тези хора всъщност са много сериозно ощетени. 

Нормално е изкупната цена да е по-ниска от тази, която е на фермерския пазар примерно, но спадът е много драстичен. Все по-често чувам за оферти 3,00-3,20 лв./кг. Даже на моменти се прокрадва, че изкупната цена може да падне под 3,00 лв. Това е кошмар!

- По фермерските пазари цените на пчелния мед справедливи ли са за стопаните?

- Там като цяло са добри цените. Но е възможно и там да има печалбарски истории. И там е възможно вместо чист мед да се предлагат продукти с примеси от подсладители. Не казвам, че е така, но е възможно.

- Все по-често пчелният мед на тези пазари е етикетиран с подробна информация, етикетите са красиви. Опаковките са добри като цяло.

- Така е, стараят се хората и който има възможност да го прави, го прави, защото ще даде примерно още 30 ст. за етикет, но цената, която ще получи, ще е с няколко лева отгоре спрямо масовата изкупна цена. Затова си заслужава да направи този разход.

- Дъмпинговият внос на пчелен мед от Украйна, Китай и т.н. ли е основната причина за ниските изкупни цени в България?

- Да, но ние не можем да избягаме от него. Това, което е големият проблем и което всъщност влияе върху цената на българския мед, е, че се внася някакъв евтин мед, който като качества изобщо не може да бъде сравняван с нашия, а след това се изнася към Западна Европа като български.

В резултат на Запад правят анализи и като видят, че качеството е ниско, свалят цената. Дори тогава, когато там се достави качествен български мед, цената вече е ниска. Това е проблемът.

Снимка: pixabay.com

- Браншът много пъти вече е настоявал за контрол и върху вноса, и за коректното етикетиране. Защо няма решение?

- Според мене не е създаден механизъм за този контрол. Трябва да се измисли и да се създаде. Тоест няма някой, който да е натоварен с това нещо.

- А кой би трябвало да го прави?

- Некачественият мед почти винаги е внос от трети страни. Трябва по някакъв начин да са ангажирани митниците и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Но как да се създаде механизмът, честно казано и аз самият не мога да дам конкретно предложение.

- За да покажат качествата на своя мед, някои стопани правят поленови анализи. Това не е евтино. Отплаща ли се?

- Когато като цяло е паднала цената, която плащат износителите от България, анализите на меда няма как да вдигнат цената.

Единственият вариант е пчеларите да започнат вече да се сдружават, да се кооперират и да излязат самите те на пазарите. Това ще бъде някаква гаранция, че се предлага качествен продукт, а не някакъв боклук, който се предлага вместо мед.

- Ваши колеги отново поставиха пред земеделското министерство въпроса там да се създаде дирекция или отдел „Пчеларство“ и да изработи Стратегия за развитие на пчеларството.

- Това са все хубави идеи. За дирекция не ми се вярва да създадат, защото от десетилетия пчеларството у нас се неглижира. Правителствата изглежда не приемат пчеларския бранш, че е нещо голямо и сероизно. Дано поне се създаде отдел „Пчеларство“  в Министерството на земеделието.