Калоян Генчев е млад човек, който от осем години отглежда пъдпъдици и кокошки носачки. Отначало всичко е било само хоби.

Идва ли краят на клетките в животновъдството?

Микростопанството на Калоян е съвсем близо до София – във вилната зона на село Железница. В собствен имот извън населеното място той се грижи за 750 пъдпъдъка и 350 кокошки носачки. Те се отглеждат свободно в голяма волиера с площ 400-500 кв. метра.

По образование Калоян е текстилен техник, но разбира, че това не е неговата професия. Заниманията му с птиците отначало са само хоби. С времето натрупва опит. Установява, че с продажбите на яйца може да издържа семейството си. Засега за всичко се грижи сам.

Калоян Генчев: „Надяваме да се разширим и да има възможност и да има възможност да се издържа още един човек. Този бизнес може да издържа едно семейство.“

Пред щанда на младежа на Фермерския пазар пред земеделското министерство често има опашки. Пъдпъдъчите яйца се предлагат на бройка и са по-евтини, отколкото в някои търговски вериги.

„Цените при мене сега са ниски, защото яйцата още са дребни. Това са първите яйца, които пъдпъдъкът снася, след като съм сменил стадото. Стандартът за пъдпъдъчето яйце е 8 грама, а тези сега са под 8 грама“, обяснява стопанинът.

 

Той отглежда две породи – „Фараон“ и „Манджурски“, които са известни с най-едрите яйца -от 14 до 16 грама е едното. 

„Тези птици не са много рентабилни за отглеждане от големи ферми, защото консумират доста повече храна и снасят малко по-рядко. Затова някои хора не ги предпочитат. При тях няма сезонност на снасянето. Аз ги ползвам около седем месеца. След това яйценосенето намалява и вече не са толкова рентабилни и стадото трябва да се подмени“, казва Калоян.

Неговото стадото наскоро е сменено и яйцата засега са в двете крайности – или са по-дребни от средните, или са значително по-едри, защото са с два жълтъка. Трябва да мине приблизително един месеца, докато яйцата влязат в нормите и станат по 14-16 грама.

Старото стадо не заминава към кланица, защото засега няма такъв интерес от пазара. Няма кланица, която да изкупува пъдпъдъци за месо. 

Калоян Генчев: „Знам само за една регистрирана кланица за пъдпъдъци, но тя е към собствено стопанство и я ползват само за техните птици. Друга кланица няма. Моите ги подарявам. Винаги има близки и познати, на които да подариш. Като всяко живо същество и пъдпъдъците си имат продължителност на живота. Рядко изкарват една година. Съвсем кратък е животът им, сами отпадат. Малка част от старите пъдпъдъци се налага да се махат.“

 

Младият фермер е доволен от качествената селекция, направена в България. Той купува готови оплодени яйца, които излюпва в собствени инкубатори. Отглежда пъдпъдъците от пилета на един ден, докато могат да снасят.

Калоян се учи от опита си и е възхитен от качествата на птиците. Пъдпъдъците не са претенциозни. Те например не се налага да бъдат лекувани с антибиотици или с каквото и да било, тъй като поддържат висока телесна температура от 42 градуса и тя убива всички бактерии. Издръжливи са и са по-лесен за отглеждане.

Стопанинът продава яйцата само на две места – в самата ферма и на Фермерския фестивал в София всяка сряда. Посетителите имат много въпроси. Научават, че пъдпъдъчите яйца са различни по хранителен състав от кокошите, не предизвикват алергии и даже сурови може да се използват в здравословни рецепти с мляко и мед.