„Разковничето е работа с почвата. Много години работа, опазването на почвата, здравето ѝ. И разбира се, прилагането на тази технология, която аз и колеги от Русенския университет преди 9 години започнахме, вече е усъвършенствана и прилагана на 100% в стопанството“. Това сподели земеделският стопанин Кирил Жендов малко преди старта на жътвата на есенни култури. Преди 6 месеца екипът на Агри.БГ гостува на фермера, за да поговорим за тайната на иновативното земеделие.
Установяваме двойно по-високи добиви от царевица и слънчоглед, високо качество на зърното от пшеница, влага в почвата в условията на повсеместна суша.
Това е резултатът от дългогодишните грижи за почвата в полетата от 26 000 дка. „Не че ние сме открили технологията или машините. Просто сглобихме няколко технологии и няколко видове машини, които ни вършат работа, без да обръщаме слоя и без да правим допълнителни обработки, за да губим влага.
По този начин сме стигнали до едно много добро състояние на почвата и оттам много добри добиви. Когато е горещо и влагата не достига, когато почвата е завита с мулч, микроклиматът е съвсем друг и се извършва опрашването. А когато почвата е черна и се загрява до 50-60 градуса, там няма възможност растенията да се опрашват.
През тази година температурата на почвата в нашите полета не е надвишала 26-27 градуса. А при оранта в полетата с конвенциална технология, е достигала 55-56 градуса, което е двойно. Това води до двойно изпаряване на влагата и ниските резултати след това“, споделя Кирил Жендов.
Добивите в стопанството му са коренно различни от средните за Добричка област. Земеделецът споделя защо:
„Това е резултат от 9 години работа над почвата. Започнахме жътвата с двойно по-висок добив от средния. В момента, в резултат на преваляванията и влагата от сутрешните мъгли, слънчогледите преждевременно прекратиха вегетацията си. Но годината е много добра като добив. По същия начин се държи и царевицата, като за тази година добивът е около два пъти по-висок от средния за Добруджа. Всичко е в резултат на многогодишна работа над почвата. Когато има години, като 2020 г., тогава влагозапасяването в нашите полета е много по-добро. Оттам идват по-високите резултати след това“.
През последните години в Житницата на България пшеницата също страда от сушата. При иновативния фермер резултатите през това лято говорят друго:
„При пшеницата имаме много висок среден добив – 750 кг. Качеството на прибраната пшеница също е много високо. На практика не сеем пшеница от най-продуктивната за хляб, но с технологията, която прилагаме, и с торенето, което правим през време на вегетацията, успяваме да получим много високи показатели на зърното“.
С есенната сеитба се залага не само новата реколта. Започва новият цикъл, избухват новите надежди. „Обикновено сеем пшеницата, без да обработваме полетата. С директна сеялка“, допълва Кирил Жендов. „И на практика нямаме проблем със сеитбата, защото сме я изтеглили назад във времето, така че да избегнем болести и неприятели по възможно най-добрия начин. Но общо взето есенната сеитба не ни е създавала проблеми.“
Борбата с климатичните промени не изисква гръмки слова, а прости действия – да не пречиш на естествените процеси в почвата. Но преди това – трябва да повярваш. „Аз съм повярвал преди 23-24 години, че има друг начин, за да се избегнат климатичните аномалии“. В Добруджа плодородните черноземи изискват разбиране и отношение. „Едно от най-основните свойства на почвата е да се уплътнява. И нашите излужени черноземи имат това свойство. Когато тежките машини кръстосват из тях, те се уплътняват и ако няма микробиология, ако няма растителните остатъци, които да се разграждат от микробиологията и почвата в горния си слой да става като компост, тя става като гъба.
Минават сега комбайните в оранта, потъват. Тук, при тази технология, минават и изобщо не си личат къде са минали. А в същото време пентрометърът изобщо не се отклонява. Няма съпротивление даже. Това е резултатът от 9-12 годишния опит и дейност“.
За да се случи всичко това, се иска промяна, а тя започва първо в мисленето, категоричен е земеделският стопанин: „Ако гледаш назад, няма как да се промениш. Трябва да гледаш напред към новите технологии. Който умее да ги чете, да ги разбира и да ги прилага, много по-бързо ще бъде освободен от бича на тия неурожайни години, които много зачестиха в Добруджа. През година ги има. Можем да надграждаме и да подобряваме работата си. Но връщане назад към конвенционалната технология няма“, категоричен е Кирил Жендов.
1 КОМЕНТАРА
13.10.2024