Надя Попова е биопроизводител. От 20 години има животновъдно стопанство с говеда, овце и кози в Южна Италия, разположено на 1000 дка, а от 15 обработва 6000 дка с пшеница, слънчоглед, царевица, грах и бакла в Плевенско. У нас членува в Българската асоциация Биопродукти. 
 
 
Помолих я да направи сравнение. 
Като начало, в Италия земеделският производител е много облекчен данъчно, започва Надя. 
Субсидиите не се облагат с данъци. Това е една от малкото държави с тази практика. Защото иначе от една страна ти се дава помощ, а от друга - държавата ти я взима. Това е нещо отделно от печалбата.  
 
В Италия земеделският производител има и други облекчения – данъчната система в Италия е такава, че данъците достигат почти 54% в повечето производства, в земеделието това не е така. Там се работи по специална система, по която фермерът плащат еднократно годишен данък, оттам нататък държавата не я интересува какво продаваш и какво печелиш. Не плащаш други данъци. Не се изискват касови апарати, бонове, можеш да продаваш навсякъде“, разказва Надя Попова. 
 
По думите й има по-дребни фермери, които сутрин товарят продукцията в камиончета и отиват директно в града.
„Всичко е толкова прясно и свежо, а нещата се случват бързо и клиентите имат пълен и пряк достъп до тази продукция“, коментира Попова. 
 
Според нея и покупателната способност на българина е една от причините биопроизводителите да нямат добър достъп до пазара. 
„В Италия от две-три години направиха нещо прекрасно – във всеки град има организирано място, на което два дни в седмицата има организиран пазар само за биопродукти. 
 
 
Идеята на Биоселена за пазар, който се случва всяка сряда пред министерството на земеделието, е добра, но е много малка. Това е една пчеличка във Вселената. Това трябва да се случва във всички градове. Подобни пазари и магазини за биохрани има предимно в големите градове.
 
А най-жалката картина е, че продуктите в тези магазини не са от наши производители. Ние изнасяме навън хубава суровина и след това в преработен вид я връщаме на други цени, защото ние имаме много малко преработватели. Аз например не мога да намеря сертифицирана маслобойна за биологично олио. Биологичните кланици в България също са малко, доколкото зная от колеги, които се занимават с животновъдство“, разказва Надя. 
 
Според нея обаче най-голямата пречка, която се преодолява от малките производители в България,  е администрацията. 
„За 15 години, в които работим в България, средно на година сме водили по 4,8 дела срещу Държавен фонд „Земеделие“  и министерството на земеделието. Почти нямаме получени субсидии без някакъв проблем. За тези 15 години само веднъж субсидията е дошла почти цялата, без да е минало през съд. 
 
 
Като цяло администрацията в България се опитва да ти пречи. От най-ниското ниво, до най-високото в тези структури на земеделеца се гледа като на потенциален престъпник, който се опитва само да граби субсидии. В Италия администрацията помага, особено на дребния земеделец“, коментира производителят. 
 
Тя смята,че субсидията е помощ на земеделието, защото само̀ по себе си земеделието не може а се издържа самостоятелно.  
„И за да се използва помощ, наистина има нужда от нея. На тези, които обработват огромни площи, не им е проблем, ако им се ореже субсидията с 200 000 лв. 
 
Давам пример – преди две години кандидатствахме по мярка 4.1. Трябваше да направим проект за обновяване на хале, което ни е нужно за работата. Според точкуването, би трябвало строителството да надхвърля 50%, за да дадат 10 допълнителни точки.
 
Същевременно в някоя администрация решиха, че строителството е признато за пряк разход в земеделието, само ако е хале за съхранение на зърно, т.е. ако е склад. На мен това хале, обаче, ми трябваше, за да държа вътре машините, с които се почистват семената, за да не се плаща на други хора.  А в биологичното земеделие е още по-трудно, защото аз няма и на кого да платя, защото няма такива машини близо до мен, а да се карат на километри излиза скъпо. Тогава се оказа, че това не е пряк разход.
 
Аз съм доцент по икономика.
 
В икономиката и в счетоводството има точно определена терминология кое е пряк разход. Не знам според кои закони беше решено, че това точно не е пряк разход. Така ни намалиха тези 10 точки. Давам този пример, за да обясня, че за да получа евентуално 200 000 евро, аз похарчих 50 000. А тези допълнителни пари трябват, защото приходът ми от земеделие, не може да ми помогне“, обобщава Надя Попова.
 
Да сравним и цените на пшеницата
„Тази година пшеницата в България се опитаха да ми я купуват на около 0.45 лв./кг. Това е биологична, мека пшеница. В Италия, в момента, цената на меката биологична пшеница е около 36 – 38 евроцента. Там стопанската камара публикува на всеки две седмици цените на борсата.
 
И според тази цена мелницата се ориентира на какви цени да изкупува. Обикновено действителната цена, на която ние продаваме е половин цент нагоре или надолу от тази, която обявява стопанската камара“, каза Попова.