Накратко:
•    България с годишен ръст в износа на пшеница
•    На какво се дължи повишеният интерес към ечемика?


Облагодетелствана от благоприятното време, България очаква повишено производство както на зимни, така и на пролетни зърнени култури през пазарната 2024-25 г., според доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) към Департамента по земеделие на САЩ (USDA).

Очаква се високите добиви да компенсират спада от 4% в площите с пшеница, като FAS прогнозира продукция от 6,9 милиона тона, което е леко увеличение спрямо предходната година. 

Предвижда се износът на пшеница да достигне 5,2 милиона тона през пазарната година 2023-24, която приключва на 30 юни. Това би било сериозно увеличение спрямо общия обем от 4,1 милиона тона през предходната година. Повечето от тазгодишните доставки са отишли в страни извън Европейския съюз, според FAS.

Тази прогноза среща подкрепа и в цифрите на земеделското министерство. Според МЗХ, към 7 юни общото потребление на пшеница е 6 318 423 тона, от които 1 180 940 тона за вътрешно потребление и 5 137 483 тона напуснали страната количества. Запасите от пшеница към същата дата по оперативна информация се оценяват на 1 286 051 тона.

Повишеният интерес към ечемика е довел до 36% увеличение в площите и прогнозирано увеличение на производството от 7% до 850 000 тона, се казва в доклада на USDA.

„Подобно на пшеницата, експортното търсене на ечемика е много добро и износът се движи от по-голямата реколта и рекордно големите начални запаси“, казват от FAS. „Към 31 май износът на ечемик достигна 436 000 тона, или повече от двойно повече от преди година“, според агенцията.

Справка с бюлетина на МЗХ, дирекция „Растениевъдство“ потвърждава данните на USDA. По данни на родната институция, общото потребление на ечемик към 07.06.2024 г. е в размер на 752 232 тона, от които 296 380 тона за вътрешно потребление и 455 852 тона напуснали страната. Запасите от ечемик към същата дата, по предварителна информация, се оценяват на 98 361 тона. 

Най-голямото увеличение на производството се очаква при царевицата, като FAS прогнозира реколта от 2,8 милиона тона спрямо 2,4 милиона през 2023-24 г.

Отбелязва се, че според изчисленията на EU-MARS, средните добиви от царевица се очаква да скочат до 6,6 тона на хектар, което е 57% увеличение в сравнение с предходната година и 21% над средното за пет години.

За разлика от пшеницата и ечемика, при износът на царевица се наблюдава значителен спад през 2023-24 г., спадайки с 34% до 900 000 тона. Тук данните се разминават значително с родната статистика.

По данни от бюлетина на МЗХ, към 07.06.2024 г. общото потребление на царевица е в размер на 1 581 053 тона, от които – 980 640 за вътрешно потребление и 600 413 напуснали страната. Запасите от царевица към същата дата по оперативна информация се оценяват на 1 082 618 тона.

Така изглежда България през погледа на световните агенции, а какви ще бъдат реалните резултати, на жътва ще си проличи.

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.