За да остане България на картата на розопроизводството, са нужни спешни и адекватни мерки, подкрепени с безпрецедентна адекватна държавна политика и контрол. Тя трябва да бъде изградена на базата на анализи, модерна агрономия, адекватна финансова и данъчна подкрепа, за да сме равностойни чисто икономически на основния ни конкурент.

Прогноза: Много розопроизводители „ще увехнат“ тази година

Иначе до няколко години ще се превърнем в държава на бодлите! Коментарът е на Методи Стефанов - производител и преработвател на етерично-маслени култури, консултант с над 20-годишен опит в областта на преработката и търговията на етерично-маслени растения и билки и един от съоснователите на Българска асоциация биопродукти (БАБ).

Каква стопанска година очаквате като дългогодишен производител и преработвател на етерично-маслени култури?
Очаква ни една изключително тежка година за всички по веригата - от берачите на рози, собственици на масиви, преработватели и се свърши до търговията. Пред прага сме на една закъсняваща кампания, което чисто технологично ще има своите последици. Относително къса кампания, с не-добри производствени резултати, които ще окажат влияние на себестойността и качеството. Както казват старите браншовици “Късна кампания - кратка кампания!” Реколтата се очертава да е добра, но тук идва основният проблем с пазара, който е замръзнал в момента, вследствие на COVID-19 световната криза.

Съгласен ли сте, че секторът е в ситуация на ликвидност - голяма част от средствата на етерично-маслени са затворени в стока? 
Да, това е процес, който започна преди 4-5 години, поради много фактори, които бяха неглижирани. Сега COVID-19 кризата го задълбочи и се видя, че няма изработени механизми за справяне. А те са предвидими и сигналите им бяха ясни. За това сигнализирах още в края на 2019 г., когато беше последното заседание за Закона за розата. Тогава отговорът беше, че сме в условия на пазарна икономика и този Закон не предвижда уреждането на помощи, само правила за изкупуване и търговия.

Как очаквате да се развива пазарът на розово масло тази година, предвид че има и залежи на масло от предходните години?
Пазарът ще бъде труден, муден и определено доста свит. Това ще доведе до драстичен спад на цените, което от своя страна ще доведе до доста фалити или поне силно ограничаване на дейностите в маркетинг, инвестиции и развитие на пазарите. А това в дългосрочен план е пагубно.

В предварителния ни разговор казахте, че проблемите на сектора са огромни. Можем ли да ги конкретизираме?
Проблемите в сектора са натрупвани в годините и тяхното нерешаване и неглижиране под предлога, че живеем в пазарна икономика и всеки трябва да се оправя сам, ги мултиплицира. Секторът е една огромна машина като часовников механизъм и ако не е смазана добре - спира. 
За съжаление, в годините на отричане на всичко постигнато и отхвърляне на опита и историята, желанието на играчите на пазара да изместят другите, се стигна до днешната ситуация на липса на визия и стратегия в бранша, което е един от водещите проблеми. 

В годините доста мандати на различни управления неглижираха сектора. Едно от основните постижения беше, че българската роза беше регистрирана като Запазено географско наименование, но за съжаление това бе само лъч в тъмнината, в която върви секторът. Законът за розата, който се прие набързо-набързо има доста недостатъци. Определено е нужен, но практиката показва неговите слабости и някои лобистки елементи. 

Дайте пример.
Тази година е извънредна, тотално объркана пазарна ситуация, закъсняваща кампания с около 20 дни и тотален хаос на пазара. По закон договорите за изкупуване на розов цвят трябва да са разписани до 30 април. Самата кампания ще започне около 20 май. Миналата година този срок се удължи до края на кампанията и производителите можеха да сключват договори по време на кампанията. Сега това право им е ограничено, вследствие на което, ако след 10 дни някой колега договори пазар или си намери финансиране, ще е в невъзможност законово да купи цвят!
Друг проблем е тоталната липса на държавност в политиката на този изключително важен сектор за доста голям регион, който е планински и възможностите за печелившо земеделие и изхранване на хората са ограничени. Като казвам държавност, имам предвид вкарване на политики, норми и правила, разработени съвместно с браншовиците и наложени с помощта на държавата.

Производители на етерично-маслени култури прекратяват дейност всяка година. Това от една страна изглежда логично след лавинообразното насочване към този сектор преди 5-6 години. От друга страна обаче казвате, че няма достатъчно адекватна държавна политика спрямо тези култури. Къде, според вас, е истината?
Липсата на адекватна политика, е вследствие на много фактори. Надявам се, че след фиаското, което ни очаква и излизане от “розовия сън”, това да е сигнал, че трябва да се смени политиката в бранша и да се анализират основните проблеми и начертае планът им за решение. Масивите и фабриките са факт. Защо трябва да се затриват?! 

Този проблем може да се реши не със свиване на пазара и неговото изкривяване с непазарни механизми, а с адекватна политика на база анализ на международната ситуация. Истината е, че сами си отгледахме конкуренция в последните 20 години. Не запазихме този бизнес чисто български, изнасяйки доброволно разсад и ноу-хау за Китай, Турция, Азербайджан и др. страни, които в момента са реален наш конкурент... После се чудим къде е пазарът. 
Пазарът го има, но ние сами излизаме от него. Турция тази година ще има почти два пъти по-евтина продукция поради инфлационната лира. Питам в една пазарна икономика без помощ от държавата, как ще се справим? Или тя ще дойде постфактум в края на годината за „наши“ фирми с определени условия?

Смешно е и болно. 
Всичко това са предвидими нормални икономически процеси. Но някой трябва да милее за бранша, да има опита и образованието да го направи и не на последно място да има осъзнатостта на всички в него, че сме едно цяло.

Какво е Вашето виждане за развитието на сектора на етерично-маслените култури в България, така че да бъде той конкурентен отново на световния пазар?
Като човек, отдал почти 25 години в бранша и минавайки през няколко кризи, съм оптимист. Коя майка си захвърля детето? Грехота е всичко изградено да се съсипе от късогледство. Винаги съм пледирал и борил за Национален план. Отговорът досега беше нищо не зависи от държавата, всичко е прието вече договорения програмен период. България е страната на розите и това не е девиз а реалност - като се започне от местните хора, които започват да берат рози от детска възраст, за да помагат на родителите си, премине се през преработвателните фабрики с традиции и опит и се стигне до доказалите се търговци, които познават пазара в детайли. 

За да останем на картата на розопроизводството са нужни спешни и адекватни мерки, подкрепени с безпрецедентна адекватна държавна политика и контрол. Тя трябва да бъде изградена на базата на анализи, модерна агрономия, и адекватна финансова и данъчна подкрепа, за да сме равностойни чисто икономически на основния ни конкурент. Иначе до няколко години ще се превърнем в държава на бодлите. 

В условията на стагнация на пазарите, кои производители ще продължат да се развиват успешно? Биопроизводството има ли по-големи шансове за оцеляване в тези нестабилни години?
Биопроизводството е един доста сложен сегмент. Да определено има своето бъдеще и пазарът се развива. Ако прочетете моите прогнози точно от преди 10 години по време на предишната криза, призовавах именно за това. Но не биопрозиводство на книга, а реално.

Голяма част от производството е компрометирано заради идеята на много инвеститори за бързи печалби и мишкуване с правилата. 
Ние започнахме да трупаме опит в тази неразорана нива още от 2000 година, но за съжаление по най-трудния път проба-грешка. Това ни коства много загуби, но пък определено ме утвърди като специалист в най-дребните детайли на този сегмент от полето, през преработката до реализацията.