След четири дни и нощи преговори Европейският съвет постигна споразумение по два въпроса – Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2017 и новия инструмент за възстановяване за периода 2021—2024 г. (Next Generation EU). Това е сериозно политическо постижение, тъй като 27-те лидери влязоха в дискусиите с доста различни позиции, коментира експертът по земеделска политика на ЕС проф. Алън Матюс.

Новите стратегии на ЕК: Всеки земеделски министър със своя тревога

ЕС за първи път може да вземе общ дълг с цел финансиране на стимулиращ пакет за справяне с катастрофалната икономическа криза заради коронавируса. Анализ заслужават още бъдещите връзки между финансовите трансфери на ЕС към държавите членки и върховенството на закона; рамката за допълнителни собствени ресурси през следващите години; възможността за бюджетни намаления и др.

Според проф. Матюс фермерите няма да получат това, на което са се надявали, но ситуацията не е и толкова зле, колкото те са се опасявали.

По време на дискусиите бюджетът на Общата селскостопанска политика (ОСП) като махало се мяташе между различни стойности. Първоначалното предложение на Комисията бе за 324,2 млрд. евро. Финландското председателство увеличи сумата до 334,3 млрд. евро, която впоследствие бе свалена до 329,3 млрд. евро. След това заради европейския инструмент за възстановяване бюджетът скочи до 348,2 млрд. евро. Накрая сумата спадна до 343,9 млрд. евро.

осп

Бюджетът на Първи стълб

Заключенията на Европейския съвет представят леко увеличение на бюджета на Първи стълб, предложен от комисията през май 2018 г.

 

Предложение на комисия за МФР, май 2018  (млн. евро)

Решението през юли 2020
(млн. евро)

Директни плащания

235,022

239,916

Пазарни разходи

19,225

18,678

Общо Първи стълб

254,247

258,594

Бюджетът на Втори стълб

Интересна динамика се забелязва и зад решението на Европейския съвет за разпределението на средствата от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В първоначалното предложение  този бюджет бе доста по-орязан в сравнение с Европейския земеделски гаранционен фонд. Програмите за земеделско развитие са кофинансирани от страните членки. Част от орязването в разходите на гаранционния фонд са компенсирани от понижаване на кофинансиращите нива, което означава, че страните членки ще трябва да извадят повече пари от собствения си джоб.

Шарл Мишел предложи 2,5 млрд. евро от гаранционния фонд да бъдат потенциални „подсладители“. Така четири дни на напрегнати преговори гърнето с „подсладители“ набъбна още повече. В събота вечерта то вече възлизаше на 4,6 млрд. евро, а във вторник достигна 5,35 млрд. евро.

Тези пари са предвидени за страните членки, които се сблъскват с конкретни структурни предизвикателства в своя земеделски сектор, които са инвестирали солидно в разходи по Втори стълб или трябва да трансферират големи суми към Първи стълб, за да повишат нивото на конвергенция.

осп

Заключения

Преди дискусиите на Европейския съвет земеделски съюзи и техните политически представители в Комисията за земеделие в Европейския парламент настояваха за допълнително финансиране, за да се осъществят по-високите екологични и климатични амбиции в ОСП след 2020 г., както и зеления преход, заложен в стратегиите за биоразнообразие и „От фермата до трапезата“. Те призоваха бюджетът да се съхрани спрямо това, което е било през периода 2014-2020. Това обаче не се случи. Налице е орязване с 39 млрд. евро или с 24 млрд. евро.

Същевременно Европейският съвет леко увеличи бюджета на ОСП, сравнено с разходите през 2014-2020. Също така има значителен скок от почти 20 млрд. евро по постоянни цени, сравнено с първоначалното предложение на Комисията през май 2018 г. Освен това общите бюджетни разходи на ОСП включват национални разходи за програми за развитие на селските райони. Допълнителните национални разходи ще бъдат генерирани от средното намаление на нивата на съфинансиране от ЕС.

Ще бъде оказан натиск върху националните правителства за увеличаване на разходите за развитие на селските райони. Важността на тези разходи бе подчертана на фона на кризата с COVID-19.

Накрая проф. Матюс отбелязва, че заключенията на Европейския съвет не означават готова сделка. Необходимо е съгласието на Европейския парламент, както и одобрение на националните парламенти.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Земеделие: Зелената сделка като коледен списък с желания

Как новата стратегия на ЕС ще повлияе на обработването на земята?

Европа рискува да се превърне във вносител на храни

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.