Майка и двете й дъщери се грижат за близо 1 000 животни в семейната ферма „Байкал”, в Перущица. За математиката съотношението може да звучи невъзможно, но не и за силата на човешкия дух.

Александър Александров – биволовъд с кауза и десетки хиляди последователи

В Женското царство на Йорданка Попова и децата й - Христина на 31 г. и Даниела на 28 г., има много отговорности, дисциплина, мъжка работа, но и любов, грижа, взаимна подкрепа и неизчерпаема воля.

Началото на днешната история започва преди 30 години, когато Костадин Попов по прякор Байкал решава да се захване с животновъдство. Съпругата му Йорданка безусловно го подкрепя и също се отдава на работата във фермата, която стартира с 30 овце. 

„Любовта към животните ни е в кръвта. Дядо ни още по времето на ТКЗС-то се е грижел там за животни. Наричали са го Байкал – мощ, сила. Силни хора бяха и дядо ни, и баща ни. Кръвта ни е много буйна и нямаме право на слабост. Това е емблемата не просто на фермата, а на рода ни. Майка ни също е много силен човек, не се предаде нито за миг. Гледаше нас, грижеше се за дома и наравно с мъжете работеше във фермата”, разказва пред Агри.БГ Христина Попова.

Тя и сестра й израснали като мъжки момичета. Научили се да доят, пасат и да се грижат за животните още преди 10-ата си годишнина. За тях животните и хората във фермата правели едно голямо, неразривно семейство. За съжаление, в годината на абитуриентския бал на Христина и когато сестра й е едва на 15 години, баща им си отива от този свят. Двете сестри остават с майка си и болната си баба.

„Към онзи момент имахме вече 140 овце и 5 крави. Трябваше да поемем отговорността за фермата, макар че бяхме почти деца. Майка ни ни питаше дали сме сигурни, че го искаме, защото работата е тежка и много, но ние бяхме категорични. Тя също ни подкрепи, винаги го е правила. През каквито и трудности да сме минали никога не сме мислили да се отказваме и да се занимаваме с нещо друго”, заявява Христина.

Така с времето трите силни жени, успяват да развият и модернизират фермата. Изпълняват всички условия по чл. 137, преодоляват злонамерени деяния, организират работата си и правят всичко сами без работници.

Днес във ферма „Байкал” има близо 800 овце и шилета от породите Асаф и Аваси, 30 крави, няколко англо-нубийски кози и биволи, прасета, магарета, коне, разнообразни пернати животни и за да е пълен пейзажа, разбира се – кучета и котки. 

„В нашата ферма „не мога”, „не искам” и „няма как” не съществуват. За да се поддържа и развива едно такова стопанство, има нужда от огромна дисциплина към работата и животните. Не бихме поверили това в ръцете на някой друг.

Едната от нас е на паша с овцете, другата – храни кравите, които са в обора, после се дои… Всички дейности се разпределят. Дежурим и се редуваме в агнилната кампания. Винаги сме заедно и се справяме с всички предизвикателства”, разказва още Христина Попова.

Триото дами имат в историята си безброй впечатляващи моменти с израждане на животни, бутане на бали, каране на трактор и всичко, което се прави във фермата. Но не просто за фотосесия, а като реално свършена работа от тези иначе нежни същества. Да, математиката и физиката са безмълвни в случая, защото на тези момичета няма работа, която да им се опълчи.

Млякото от ферма „Байкал”, произведено с много труд и любов, се предава основно на мандри, но кравето такова може да бъде закупено и директно от потребители чрез млекоматите на фермата в Перущица и село Ново село. Бъдещите планове на стопанките са свързани с механизация и затваряне на производствения цикъл.

„Към днешна дата след всички извоювани битки съвсем нямаме право да се отказваме. Гледаме устремено напред и не се плашим. Нашият девиз е: „Умиране има, отказване няма”. Мечтаем със сестра ми някой ден и ние да предадем в поколенията напред фамилната любов към животновъдството. Това за нас е свещено”, казва на финал Христина Попова.