Масови политически спекулации вървят в общественото и медийното пространство през последните няколко седмици по темата за пазара на земеделска земя в България. В изказването на мнения се включиха политици, както от парламентарно, така и непарламентарно представени формации. Въпросът за това, дали чужденци да могат да купуват българска земя се оказа доста удобен за развихряне на популизма.

 

На практика и в момента чужденци могат безпрепятствено да купуват българска земеделска земя, което всъщност се случва през последните години чрез регистрация на фирми в България, дори със символичен капитал.

 

Пазарът на земеделска земя в момента се определя главно от чисто икономическите показатели - търсене и предлагане, което формира реалните цени за различните региони. Те са многократно по-ниски от тези в централна и западна Европа, което е една от причините много хора да се вдигнат на протести, опасявайки се че богатите чужденци ще изкупят българската земя. Инвестиционен интерес от страна на чужди компании обаче към хилядите раздробени парчета земи по села и паланки няма, а и не може да има заради липсата на елементарна инфраструктура и заради многото собственици и наследници на парцелите. Интерес от инвеститорите има единствено към по-окрупнени масиви, които обаче вече са под управлението или на местни земеделци, арендатори или пък инвестиционни фондове за земеделски земи.

 

Като цяло сбърканият модел на земеделие в България, при който земеделските земи в цели региони се обработват от фирми, които нямат седалище или основна дейност в съответния регион, не създават регионална заетост, не добавят брутна добавена стойност в региона в които работят, а единствено "гастролират" от село в село, от Област в Област, отнемайки възможността на местното население за трудова заетост и доходи по Европейския модел на селско стопанство, се явяват всъщност основния играч при формирането на цената на земеделската земя.

 

Днес голяма част от многото собственици на малки парцели и земи в селските райони не се интересуват или нямат интерес да обработват земята. Това са в повечето случаи хора в градовете и чужбина, които са оставили земята им да бъде обработвана от "гостуващи" земевладелци, които в допълнение получават и субсидии за това, като буквално очертават чуждата собственост в заявленията за подпомагане. Вина за това естествено имат и самите собственици, които нехаят с години за своята земя. Всичко това обаче се случва с покровителството на администрацията, а в по-крупни случаи и на замесени политици.

 

Цялата шумотевица около евентуалната промяна в закона за земеделските земи всъщност може да се окаже с цел изместване на фокуса от други важни промени, а не от това дали чужденци да могат да купуват земя в България. Те и сега могат. Но не го правят, защото атрактивни са най-вече земите именно на инвестиционните фондове, които пък от своя страна задържат и не продават и според анализи на експерти ще изчакат поне още 3-5 години преди да реализират ключовите за сектора сделки. А интерес към такива има както от западни инвеститори, така и от агробизнес компании от Близкия Изток, Китай, Южна Корея и САЩ, които инвестират стратегически в осигуряването на продоволствената сигурност, като елемент на националната сигурност.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!