Мазнините и маслата, използвани във фуражите за животни, се различават значително по своите физични свойства. Естествените растителни и животински мазнини са изградени от триглицериди, които са естери на глицерина и мастните киселини. Твърдостта или мекотата на мазнините е в пряка зависимост от профила на мастните киселини на липида. Колкото по-наситени са мастните киселини, толкова по-твърда е мазнината, колкото са по-ненаситени, толкова е по-мека. Йодното число (IV) е мярка за твърдостта или мекотата на мазнината и се дефинира като грамове йод, абсорбирани от 100 г мазнина. Ненаситените мазнини имат по-високо йодно число от наситените. Следователно, колкото по-високо е йодното число на мазнината, толкова по-мека е тя. Йодното число може да се изчисли от мастнокиселинния състав, като неговата стойност е тясно свързана с броя на двойните връзки, намиращи се в мазнината.

Изследване за гранивост

Гранясването на храните и фуражите може да бъде в резултат на окисляването на липидния компонент на пробата, на микробиологично разграждане на пробата или и на двете. Поради липса на универсално прието определение на гранивостта нито един самостоятелен тест за гранивост не отговаря на потребностите на всички клиенти.

Казва се, че маслата гранясват, когато в тях протича процес на разпадане, известен като окисляване. При окисляването на маслата се образуват редица химични съединения като прекиси, алдехиди и свободни мастни киселини. Най-често се използват изследвания, чрез които се проследява ши прогнозира окислителното разграждане. Методът на активния кислород е мерило за способността на мазнината да устоява на окислителното гранясване при съхранение. За да се улесни измерването на устойчивостта на пробата на окисляване, маслото или мазнината се подлагат на условия, за които се знае, че ускоряват разлагането. Кислородът се барботира в мазнината, за да предизвика окисляване на мастните киселини.

Изследването на прекисното число се използва за проследяване на окисляването след продължително въздействие върху пробата в контролирани условия или до получаване на определена стойност на прекиса. Прекисното число е и мярка за състоянието на гранивост на пробата в момента. Нарича се още и начално прекисно число, защото се определя в пробата при донасянето й. Пресните, неграниви мазнини имат ниско прекисно число -обикновено под 5. Прекисното число на нестабилизирана мазнина може да се променя бързо. При този тест прекисите се измерват индиректно при стандартизирани условия. Резултатът се изразява като милиеквиваленти на прекиса на килограм мазнина.

Мазнините и маслата са изградени главно от различни комбинации на мастни киселини, свързани с глицеринов скелет. Когато мазнините и маслата гранясат, отделните мастни киселини се "освобождават" и правят материала слабо кисел. Това са т.нар. свободни мастни киселини. С изследването за свободни мастни киселини се определя тази киселинност и след това тя се изразява на базата на мастните киселини. Наличието на висока концентрация на свободни мастни киселини в мазнина, предназначена за влагане във фураж, особено в "цели" животински мазнини, означава, че тя е гранясала. Все пак някои източници на мазнини, като подкиселен сапунен разтвор, може да съдържат голямо количество свободни мастни киселини, без да са граниви.

Тестът за гранивост по ТБК проследява някои видове алдехиди, които се образуват при окисляването на мазнините или маслата. Тези алдехиди реагират с 2-тиобарбитуровата киселина (ТБК) в лабораторни условия и образуват комплекс, който се измерва лесно.

Свойства на мазнините и маслата

Въпреки че мазнините и маслата имат един и същ основен химичен състав, разликите са видими. Мазнините трябва да се разбират като твърди или полутвърди вещества, а маслата са течности. Техните точки на топене и точки на кипене обикновено не са точно фиксирани (повечето мазнини и масла са смеси), а когато се разклащат във вода, маслата обикновено образуват емулсия. Чистите мазнини и масла са без цвят и без мирис (цветът и мирисът са винаги в резултат на замърсители), например в кравето масло бактериите придават аромат, а каротинът - цвят.

Маслата могат да се разделят още на несъхливи, полусъхливи и съхливи въз основа на готовността за автоок-силяване и полимеризация. Колкото по-ненаситено е едно масло, толкова по-вероятен е процесът на "съхнене". Несъхливи са например рициновото, маслиненото, фъстъченото и рапично-то масло. Полусъхливи масла са царевичното, сусамовото и памуковото, а пример за съхливи са соевото, слънчогледовото, конопеното и лененото масло.

Маслата и мазнините могат да се категоризират и според своя произход: животински или растителни. Най-често използваните животински фуражни мазнини са:

  • животинска мазнина фуражен клас - получена от смесване на топени говежди, свински и/или птичи суровини;
  • птича мазнина - от птичи отпадъци;
  • избрана бяла мас - главно от топенето на свински отпадъци;
  • лой - от топенето на говежди отпадъци;
  • жълта мас - основно от преработката на ресторантски мазнини и масла за готвене;
  • смесена животинско-растителна мазнина - може да включва смеси на различни видове и количество животински мазнини, растителни масла от ресторантски отпадъци.

Ползи от мазнините и маслата

Във фуражите за птици влагането на мазнини осигурява концентриран източник на енергия, но има и други причини за тяхното използване, като подобряване на физичните характеристики на фуража. Мазнината понижава разпрашаването (загубите на фураж се намаляват чрез ефикасен контрол на праха) и подобрява вкуса на фуража.

Мазнините повишават и омасляващата стойност на фуража и понижават разделянето на частиците (спомагат за поддържане на хомогенността на смеската), а мазнините от животински произход набавят незаменима мастна киселина - линоловата киселина.

Заедно с подобряването на физичните характеристики на фуража чрез понижаване на разпрашаването и повишаване на енергийната плътност, добавянето на мазнини към смеските за млечни крави подобрява млечността по няколко начина. Прибавянето на подходящи мазнини към смеската спомага за намаляване на отрицателния енергиен баланс в началото на лактационния период при високопродуктивни крави. Правилно определеното количество мазнина в дажбата е приблизително онова, което се образува в млякото чрез осигуряване на мастни киселини за вимето. Ненаситените мазнини (растителни масла) не са толкова желани при млечните говеда поради инхибиторните им въздействия върху ферментацията в търбуха и храносмилането. Животинските мазнини, които са по-наситени, и смесите от животински и растителни мазнини обикновено дават най-добрата реакция в продуктивните показатели на животните.

Влагане във фуражите

След като в много страни влезе в сила забраната за включване на продукти от животински произход във фуражите за животни, соята се превърна в най-важният заместител от растителен произход. За производството на фураж се използва както соя, така и соев шрот, продукт, получен след екстракцията на маслото с разтворител. При соята винаги е необходима термична обработка, за да се отстранят антихранителните фактори (като трипсини) и да се стабилизира високото качество на продукта (денатурация на ензими и протеин; ликвидиране на процесите на липидно окисляване). За да се постигне това, използват се различни процеси за изпичане и екструдиране. Соевият шрот също се обработва термично чрез изпичане след отделянето на разтворителя.

Широкото приложение на соевите продукти във фуражната промишленост преди всичко се базира на тяхното белтъчно съдържание. Все пак соевото масло, употребено самостоятелно или като съставна част на пълномаслените соеви продукти, също е основен източник на енергия в много рецепти за фуражи. Пълномаслените соеви зърна заместват конкурентни, богати на протеин, продукти, като например рибеното брашно и добавки от масла и мазнини. Редица високоенергийни смески могат да се оптимизират икономически ефективно чрез използването на правилно обработена соя като източник на протеин и енергия.

Във фуражните заводи суровият соев шрот се обработва като шрот или като гранули. За производството на специални фуражни продукти може да се наложи по-нататъшно намаляване на големината на частиците. Соевото брашно, например, се получава чрез смилане на екстрахирани с разтворител соеви флейки или шрот. За стартери за малки прасета и за заместители на краве мляко за телета се предпочита много по-силно денатуриран продукт. Концентратите се получават чрез измиване с алкохол на екстрахирани с разтворител соеви флейки. Отстраняването на въглехидратите и на някои от минералите води до повишено съдържание на протеин (65-70%).