Почти 2/3 от площите в стопанството на Мартин Балулов през тази година е заето с есенници - пшеница и ечемик, а състоянието на посевите дава доза оптимизъм на стопанина, че годината ще е добра.

Балулов признава, че никога досега не е отдавал такъв голям дял на пшеницата, но заради последните две сушави години, в стопанството решават да заложат на 8000 дка именно тази култура. 

“Имахме много хубав сняг, който освен влагозапасяване, предпази и растенията от студовете, които достигната до минус 21-22 градуса. Тъй като пшеницата поникна късно, чак през ноември, се оказа, че под снега тя е вегетирала и в момента е във фаза на усилено братене, което ни прави по-големи оптимисти.

В момента като физиологично състояние на посевите от пшеница поради снега са доста задоволителни”, коментира Балулов, който управлява стопанство с около 17 000 дка земи във Варненско.  

Стопанинът е направил и обстойни прегледи на посевите, които показват, че няма никакви болести по житото, а при ечемика, който е засят на около 2000 дка, единствено има мрежести петна. 

Международният съвет по зърното с нова оценка за глобалното производство

“По пшениците няма никакви болести, тук-там се наблюдават въшки, тоест приоритетно е да се направи третиране с инсектициди. В момента, тъй като няма болести, третираме и с листни торове. Плевели все още няма, затова ще изчакаме с фунгицида и хербицида”, допълни още Балулов.

По думите му силният вятър през последните дни възпрепятства работата на полето, но фермерите са успели да наторят с азот при нужната влага. Единственият проблем е, че вятърът изсушава горните слоеве на почвата и така плитката коренова система на пшеницата няма достатъчно вода.

“За житото е много важно до края на месеца да падне някой дъжд от стопанско значение, за да може да се покрие горният почвен слой с влага”, каза Мартин Балулов.

След 5-6-годишна пауза фермерът избира на част от площите с пшеница да заложи отново на българския сорт “Енола” в комбинация с чужда селекция.

Смята, че успешната формула за правилно разпределение на риска е диверсифициране на хибридите, които се сеят, за да може да се намали ефектът от неблагоприятни условия. 

На останалите площи на стопанството ще се отглеждат пролетници - слънчоглед и царевица, коментира още Балулов.