Според мен проблемът с цените е силно преувеличен. Не искам да съм като другите, които постоянно се оплакват. Личното ми мнение е, че трябва да търсим добрите добиви, а ако цените на зърното се задържат на тези нива, земеделието ще се превърне в доста печеливш бизнес. Това коментира пред Агри.БГ Мартин Балулов - зърнопроизводител, обработващ 15 000 дка земя във Варненско.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

“Вярно е, че цената на торовете се повиши, но цените на останалите неща са на почти същите равнища. Препаратите се вдигнаха с около 5-6%, семената поскъпнаха, заплатите се повишиха. Но почти всичко друго не се е вдигнало с повече от 10%, а цените на зърнената продукция в момента са на много добри равнища. Затваряме пшеницата, която септември месец ще продаваме на почти 600 лв. Така че, ако трябва да сравним нивата на пшеницата от нормалните периоди от 300-320 лв., сега цената е почти двойна. А самата тор като себестойност оскъпява продукцията с 20-30 лв./дка, но пък разликата в крайната цена е много голяма”, категоричен е Балулов.

Според него трябва да се търсят високите добиви, това ще гарантира конкурентоспособност на земеделците. А ако цените на земеделската продукция останат на същите нива, по думите на фермера - земеделието ще се превърне в доста печеливш бизнес.

“Смятал съм го отвсякъде - добре е. Не трябва да се оплакваме, а да се стремим към добрите добиви, разходите са приемливи”, добави той и обясни, че няма как земеделците да се запасят с тор, тъй като никой не е очаквал подобни промени на пазара и оскъпяване на продуктите в пъти.

Това, което притеснява фермера обаче са новите зелени изисквания или по-скоро липсата на информация за тях.

“Това е генерален проблем в земеделието. Все още не се знае какви ще са новите изисквания, а ние след месец трябва да чертаем. 

Много се залита към No-Till технологиите. Според мен това е нещо, което ще дразни хората. Какво всъщност означава No-Till и въглеродното земеделие? Ами, че ще се набляга на хербицидите, защото не може да не ореш. Болестите и плевелите ги заравяш с обработките, а когато не го направиш - те остават отгоре. Как се справяш с тях тогава? С химия. Тоест махаш обработки, а почваш да третираш с всякакви неща отгоре и пръскаш като обезумял. В момента малко не разбирам зеленото в No-Till технологиите”, сподели Балулов.

Младият земеделец коментира и подхода на страната ни да изкупува българско зърно.

“Това, което виждам, е един голям натиск върху големи търговци. Ситуацията е такава, че например купувам пшеница, имам договори и се появява някой политик и ми казва: “хубаво ама няма как да го изнесеш това зърно”. Няма никаква логика да се забранява износа. И всъщност ако досега завиждах на търговците, вече не го правя.

Не разбирам и купуването на българска пшеница. Очевидно България произвежда 5 млн. тона, а за изхранването на населението ни са необходими 2 млн. тона. За какво да се купува жито? Какво ще стане? Според мен това по-скоро се прави, за да се покаже дейност тип “вижте, ние се погрижихме за хляба на народа”.

Иначе за слънчогледа съм съгласен, че е възможно да има криза. Но за пшеницата не ми се вярва”, заключи Мартин Балулов.