Вече сме в активния пазарен сезон за родната оранжерийна продукция, но българските производители са изправени пред сериозна криза.
При неблагоприятни климатични събития, оправяйте се!
От Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) алармират, че евтин внос от страни в и извън Европейския съюз (ЕС) залива борсите и тържищата у нас, което води до драстично изкривяване на цените.
„По борсите е пълно с домати на 1,50 лв./кг. Те идват от Албания, която е извън ЕС, със сериозно оранжерийно производство, но без доказано качество и произведени извън изискванията на ЕС за качествена и безопасна храна.
В момента в Албания се инвестират изключително много средства в изграждане на оранжерии,чиято продукция неминуемо ще бъде и на българския пазар. В същото време българският домат се продава за 3,50 лв./кг и няма как да се конкурира при тези условия“, коментира пред Агри.БГ новоизбраният председател на БАПОП Марин Генуров.
Още по-притеснително е, че част от вноса достига България непряко - чрез Гърция, което затруднява контрола и проследимостта на продукцията. „Албанската стока влиза първо в Гърция, след което се реекспортира у нас. Призоваваме институциите да засилят контрола по борсите и тържищата, особено към продукцията, която влиза от южната ни съседка на силно занижени цени. Това е критично за защита на българските производители“, настоява председателят на БАПОП.
Ценовата ножица се разтваря и при друг ключов зеленчук - краставиците. Родната продукция, отглеждана при сериозни разходи през зимата, се сблъсква със съмнително евтина гръцка стока.
„Българската краставица излиза на 2,50 лв./кг, докато гръцката е по борсите на 80 ст. до 1 лв., и то в 10-15-дневен вид. С такова количество и цени тя съсипва пазара точно в момента, когато нашите производители трябва да си пласират продукцията“, подчертава Генуров.
В допълнение към проблемите с цените и конкуренцията браншът настоява и за по-стриктни проверки на качеството и безопасността на вносните зеленчуци.
„Нужен е по-сериозен граничен контрол - проверки за пестициди и остатъчни вещества. Важно е и да се инкриминира преопаковането на вносна продукция и представянето ѝ за българска. Това крие сериозни рискове не само за бранша, но и за здравето на потребителите“, категоричен е Генуров.
Сигнали от производители показват, че вносна продукция нерядко се смесва с родна, а впоследствие се продава като изцяло българска. Това не само подкопава доверието в родния сектор, но и поставя коректните производители в невъзможна ситуация.
„Имаме сигнали, че колеги продават краставици на 2 - 2,50 лв./кг, които после се смесват с много по-евтина гръцка продукция. Партидите излизат на пазара като български, което е измама и срива репутацията на цялата индустрия
Както знаем от миналата година зеленуците влязоха в списъка със стоки с висок фискален риск и държавата много лесно може да проследи движението на този вид стока. Още повече че при осъществяване на контрола органите по приходите имат право да поставят технически средства за контрол на транспортното средство, да извършват обезпечения на доказателства по друг начин и да поставят печат/щемпел с надпис “висок фискален риск” върху превозния документ.
По този начин такава стока може да се проследи до получателя и такива опити за представяне на вносна стока с неясен произход за българска да бъдат пресечени“, алармира Генуров.
Друг проблем, за който от асоциацията алармират, е вносът на зеленчуци от трети страни, където държавата има реален механизъм за контрол, "но досега никога не е използван", по думите на Генуров:
"Става въпрос за въвеждането на така наречените допълнителни мита. Правилото гласи, че допълнително мито се дължи, когато вносната CIF цена е по-ниска от цената, нотифицирана от ЕС пред СТО (т.нар. прагова/критична цена) или обемът на вноса през някоя година превишава определено ниво (прагов/критичен обем).
Цената се нарича прагова/критична, тъй като вносът на по-ниска от тази цена застрашава производството в Общността, съответно може да предизвика негативно въздействие върху пазара на Общността. Функцията на допълнителното мито е да предотврати или неутрализира тези негативни въздействия.
Поне аз от това, което знам, е, че от датата на присъединяване на България към ЕС не са въвеждани допълнителни мита за стоки от сектор плодове и зеленчуци. Не мога да отговоря защо е така."
За поредна година от бранша очакват реакция и действия от институциите, от които зависи дали българската оранжерийна продукция ще оцелее под натиска на евтиния внос.

1 КОМЕНТАРА
20.05.2025