Българската селекция семена за зърнопроизводство показва отлични резултати в последните години на неустойчиви климатични условия и в същото време остава извън полезрението на повечето зърнопроизводители. На какво се дължи това? Темата коментираме с Мариела Йорданова, изпълнителен директор на Сортови семена - Разград, производител на семена (българска и чужда селекция) и зърнопроизводител.

Докъде стигна сеитбата?

Как се представят различните селекции през изминалата година на суша и студеното време тази пролет?

2020 и 2021 г. са изключително показателни за устойчивостта не само на българската, но и на балканската селекция. Ако 2020 г. беше сушава, то февруари, март и април 2021 г. се оказаха с по-ниски от средните за нормата температури, с късни замръзи и слани. 
Оказа се също, че най-устойчива на всички тези условия и големи температурни амплитуди, е българската селекция, заедно със сръбската. Имаме примери по учебник, в които семената се държат безупречно. 

Нямаше никакви поражения от замръзите. В същото време френската и германската селекция имаха сериозни поражения. Част от тях се възстановиха, но тепърва предстои да видим как това ще се отрази на добива.
От друга страна при екстремните засушавания от миналата година видяхме същите резултати. Като изключа техническите грешки, които допуснахме ние като зърнопроизводители, българските и сръбските семена се държаха перфектно, заедно с малка част от френските.

Защо се получава парадоксът, в който българските сортове се представят отлично в последните години на неустойчиви климатични условия, а в същото време не са конкурентни на пазара?

Не сме конкурентни на чуждата селекция по няколко показателя. На първо място е голямото разнообразие на чуждата селекция и работата на тези компании в посока постигане на високи добиви и интензивно производство. И разбира се - мениджмънт и реклама. Ние - българските семепроизводители и селекционери не можем да отговорим финансово и като експертен потенциал, и като търговски потенциал на чуждата селекция.    

Още повече, че монополът в България по отношение на селекцията, се държи от държавни институти, а държавата в случая е най-лошият стопанин. Частните селекционни компании са малко и не могат да се конкурират финансово с мултинационалните. 

Дори и да имаме постижения по отношение на генетика в съчетание с високи добиви, сухо- и студоустойчивост, ние не умеем да ги покажем. Това, че някои институти имат определени постижения, не е достатъчно. Те на практика нямат ресурса, а може би и мотивацията да ги наложат, рекламират, внедрят… Ние семепроизводителите не сме стимулирани за това по никакъв начин, при положение, че пазарът търси друго. А пазарът търси друго, защото не познава българското!

Какво е положението при семената за пролетните култури - царевица и слънчоглед?

Има една ниша, която мултинационалните компании не можаха да запълнят - в регистъра на късните хибриди царевица или силажните царевици. Ние влизаме добре в тази ниша като селекция от страна на Института в Кнежа, който държи монопола. Имат добра селекция. Аз познавам голяма част от нея, правя хибридни семена царевица. Тази година заради сушата, като цяло се произведоха много по-малко семена. Аз произведох 3 хибрида български семена и те не ми стигнаха. Интересът от производителите е много голям.

В същото време никъде в институтите не се правят демонстрации, семинари, открити дни, обучения. Правим го единствено ние - семепроизводителите - за собствена сметка… Това не трябва да е така!
Същото важи за хибридните слънчогледи. Напоследък Институтът в Генерал Тошево има чудесни български хибриди слънчоглед - и конвенционални, и по технологиите Clearfield и експрес.

В моето стопанство правя семена Clearfield плюс. Сортът се държи много добре и няма да скрия, че не отстъпва на хибридите на европейските фаворити в тази технология.
Дава изключително добри резултати, но го продавам трудно.

Защо се продава трудно?

Не се познава от земеделците. Съгласете се, че не е по възможностите на една компания като моята, да правим реклама и да внедряваме нещо в рамките на няколко години. Това може да се случи с подкрепата на собственика на хибрида, с мащабни изпитвания, реклама.

Очаквате ли промени по отношение на сортовете и хибридите, които ще търсят стопаните, спрямо последиците от климатичните условия?

Всички сме се насочили към понижаване на разходите, особено в последните две години, вследствие на голямата суша и загубите от нея. Следващите три години ще избиваме тези загуби. Единият от начините за намаляване на разходите, според мен, ще е чрез семената. Освен всичко друго, едно от големите предимства на българските семена е, че те са в пъти по-евтини.

Надявам се, че повече зърнопроизводители ще се насочат към българската селекция.
В предварителния разговор споменахте за употребата на несертифицирани семена в производството ни. Разкажете повече за това.

В България, за разлика от Европейския съюз, за съжаление, не се стимулира употребата на сертифицирани семена - без значение дали са българска или чужда селекция. Тук говорим за семена за есенници - пшеница, ечемик, тритикале, овес, както и пролетници като грах и фий. По отношение на царевицата и слънчогледа нещата са различни - при тях почти 100% се ползват сертифицирани хибридни семена. За съжаление над 90% от тях са чужда селекция.
Но по отношение на есенниците по никакъв начин не се стимулира употребата на сертифицирани семена.

А чрез прилагането на схемата за производство на качествени семена?

Помощта за участие на земеделците в Схемата за качество за производство на семена прави изключение. Тя обаче е в съвсем малък размер - между 1 и 2 млн. лв. годишно. (1,2 млн. лв. за 2021 г. - бел. на автора). Тези средства минават през Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

До какви последици води употребата на несертифицирани семена?

Когато не се прави семепроизводство, апробация и сертификация по правилата, се стига до разпространение на плевели, болести и редукция на добива. Колкото по-висока е генерацията на семената, толкова по-гарантиран е генетичният потенциал, който ще се постигне на полето - като добив, устойчивост и качество на семената.

Забелязва ли се увеличено търсене на семена за покривни култури във връзка с навлизането на безоранните технологии през последните години?

Да, има увеличено търсене, но българската селекция и българското семепроизводство не могат да му отговорят. Допускам, че това търсене ще се увеличава и ние също правим опити с различни култури за покривни култури и тревни смески.