Ако трябва да бъдем точни, този закон няма да ни помогне кой знае колко – така коментира проектозакона за агрохранителната верига Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в ефира на Нова ТВ. 

Още по темата: Оптимисти и скептици: Ще работи ли бъдещият закон за верига на доставките?

Законопроектът, който е в процес на обществено обсъждане до 14 юли, предвижда редица мерки, включително задължителна квота от 50% български продукти в големите търговски вериги. На пръв поглед идеята звучи добре, но на места сякаш е напълно неприложима.

Когато става въпрос за плодове и зеленчуци, например, квотата от 50% българска продукция през цялата година е нереалистична. Според Милтенова, природните условия са непредсказуеми, а при бедствия като измръзване на реколтата, каквото се случи с черешите тази година, не може да се осигури дори 30% от необходимото количество. Същото важи и за кайсиите – всичко зависи от моментната ситуация, която често е форсмажор.

Притеснение сред представителите на сектора предизвиква и фактът, че търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители е изключена от обхвата на закона. Именно там, където действат прекупвачите и се формира голяма част от цените на пазара, няма да важат тези нови регулации.

Законът, както е замислен, няма да се прилага там, където реално се случва по-голямата част от търговията със земеделска продукция. Обяснението е, че стоковите борси и тържищата попадат под Закона за стоковите борси и тържищата. Но реално те не са търговци, а просто отдават площи под наем. Именно там се срещат производители и прекупвачи, именно там се случва пазарът – а новият закон за агрохранителната верига го заобикаля.

Извън регулациите остават и доставките за училища и социални домове. Малките магазини, които продават навсякъде и често прилагат надценки без контрол, също са изключени от проектозакона. Така се получава парадокс – търговец, който купува праскови за един лев и ги продава за пет, остава извън регулацията на закона, само защото не достига прага от 20 милиона лева оборот.

Въпреки заложения добър текст, гарантиращ поне 10% надценка над себестойността за първичния производител, ефектът му на практика е спорен. Ако фермерът не успее да продаде стоката си в кратък срок или не договори посочената минимална надценка, ще бъде принуден да я изхвърли.
 

Подкрепете независимата журналистика