Сектор „Плодове и зеленчуци” е в безпрецедентно тежка ситуация, заяви пред Агри.БГ председателят на Националния съюз на градинарите у нас Мариана Милтенова.

Изкупни цени на млякото

Ток, газ, горива, препарати, торове – всичко поскъпна, а работниците тази година са още по-голям кът, което води до ситуация на изоставени градини, необрана продукция, фалити. „Крайно време е да се въведе подпомагане за хуманно отношение към растенията, като се приложи субсидирана заетост, за да не се стига до това положение”, категорична е Милтенова.

Поради липсата на работна ръка тази година са останали необрани сливови и други насаждения, а много от производителите са принудени да минат на механизирано производство. Не всеки обаче може да си го позволи. „Затова, както повтарям от години, безкрайно нужна ни е помощ за осъществяване на беритбените кампании, не можеш да прибираш реколта за 30 стотинки, а не можеш и да платиш повече, защото на пазара цените са ниски. Без такова подпомагане ние загиваме”, коментира браншовият представител и повдигна още една болезнена тема:

Ситуацията със сушата най-остро засяга производството на плодове и зеленчуци, но се фокусираме отново върху последиците за зърнопроизводството и животновъдството. А какво да кажем ние, като без вода не може да се произведе плод и зеленчук?! Тази година заради това реколтата от домати е лоша. В Калифорния докарват водата от 1000 км, за да напояват, ние тук имаме вода и седим, не правим нищо, за да я използваме”.

Секторите „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство” бяха поставени в конфликтна ситуация на организиран общ Консултативен съвет относно подпомагането по COVID-19.

Финално май нямаше никой доволен, а и двете страни се чудеха на кого му хрумна да ги събере заедно. Говедовъдите се възпротивиха на орязаната сума заради получения de minimis от 22 млн. лева за 2021 г., като изтъкнаха, че не бива да се бърка подпомагането заради пандемията с другите помощи. Стана ясно обаче, че финансирането по COVID-19 е базирано на европейски регламенти, които казват, че последиците от COVID-19 кризата трябва да се сметнат по данни на официалната статистика.

„Тази мярка е за оцеляване. Когато ти получаваш много повече по различните схеми и мерки, твоите възможности за оцеляване са по-добри. Нашият относителен дял от подпомагането е много по-малък, може да се види спрямо всички подпомагания кои сектори оцеляват и кои загиват”, коментира Милтенова.

Друга основно важна тема за земеделието ни предстои на 14 октомври – първото конкретно обсъждане между бранш и министерство в рамките на служебното правителство на Стратегическия план, който страната ни трябва да предаде до края на годината. Точките на дневния ред на заседанието на Тематичната работна група са: интервенциите за директни плащания, предварителната условност и екосхемите по Първи стълб.

"Не искам да коментирам предварително, но смятам, че при всички случаи Стратегическият план трябва да е съобразен с това какви цели искаме да постигнем.

Искаме или не да произвеждаме плодове и зеленчуци в тази държава? Ако се каже „не искаме” спираме, затваряме всичко и приключваме. Още на срещата с вицепремиер Пеканов попитах: „Мислите ли, че поляци, испанци, италианци са толкова глупави, че те произвеждат плодове и зеленчуци, а ние сме много умни и затова не произвеждаме?”, каза по темата Мариана Милтенова.