До дни се очаква да бъдат обнародвани промените в Наредба 26, които до момента не са представяни като текстове, а само като идеи. „Проблемите за малките земеделски производители са в противоречието в нормативната база. Промените не трябва да насочени към корекции в Наредба 26, а към изработването на изцяло ново законодателство, свързано с директните продажби“, заяви в интервю за Фермер.БГ Магърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП).

 

 

Какви са очакванията ви за промените в Наредба 26?
За съжаление, не сме виждали текстовете на Наредба 26. Това, което се тиражира в публичното пространство, е, че ще се увеличат количествата, които фермерите ще могат да реализират като директни продажби, както и че ще се позволи търговията и в съседни области. Според мен, тези промени няма да решат голяма част от проблемите на земеделските производители и най-вече проблемите на собствениците на малки животновъдни стопанства. Проблемите, според нас, се крият в противоречието между Наредба 26, законовата нормативна уредба и двата регламента, които определят правилата за работа.

 

Какво имате предвид?
Единият от проблемите е в Наредба 4, която регламентира категоризацията на животновъдните обекти. Смятаме, че трябва да позволи на животновъдни обекти от втора категория да имат право да преработват продукция и да я реализират на територията на страната. Това е разрешено като дейности в европейския регламент – има изискване стопанството да е от първа категория, само ако фермерите преработват продукция за износ в страни от Европейския съюз. Ето тук е основното противоречие и становището на НСМСФП е категорично – трябва да се пристъпи не към корекции в Наредба 26, а към изработването на изцяло ново законодателство, свързано с директните продажби.

 

Дали ще имат финансова възможност малките фермери да се оборудват с необходимите им мобилни мандри и хладилни витрини, които ще са необходими за извършване на директни продажби?
Не знам дали цена на една мобилна мандра от порядъка на 25-30 хиляди лева е по силите на голяма част от производителите. Не казвам, че цената на една такава мобилна мандра е висока, но за малките фермери това е инвестиция, която те трябва да направят и която не е по силите им. Смятаме, че трябва да се даде възможност на тези хора да работят в по-облекчена среда – без задължителни изисквания по отношение на закупуване на такава техника. За да се преработи млякото, особено в рамките на фермата, не е необходимо производителят да притежава цялостно оборудване като за голямо преработвателно предприятие. В малката ферма суровината се преработва много бързо и хигиенните рискове са силно занижени. В крайна сметка проблемът не е в това дали един дребен фермер ще намери нужните 25-30 хиляди лева, а дали те след това ще могат да се възвърнат. Затова смятаме, че трябва да се започне при наистина облекчени условия за тези фермери, а когато те започнат да работят да се мисли за „затягане на коланите“.

 

Обсъждали ли сте обединение на членовете на сдружението по отношение на реализацията на произведената продукция?
Това е по-дългосрочната цел, която си поставя НСМСФП като браншова организация. Сега тече процес на структуриране по места и когато това стане ще имаме по-ясна картина за това кой какво произвежда и какви количества може да осигури. Тогава ще започнем и по-целенасочена, по-планирана дейност по отношение на бъдещи общи производства. Това означава залагане на уеднаквени сортове, сближаване на технологични програми и прочие, за да можем наистина да реализираме произведената продукция. Когато имаме това уеднаквяване и по-големи количества, ще можем да реагираме и по-адекватно на търсенето на пазара. На този етап основният проблем на нашите производители е в разнородната произведена продукция – тя излиза по различно време, произвеждат се различни сортове, много често технологиите за производство не са съобразени с изискванията на пазара. Всичко това трябва да се промени, но се иска много време и много работа. Особено по отношение на трайните насаждения, където една производствена програма се залага за 10-15 години напред и то при най-бързо оборотните култури. Като цяло, обаче, това е пътят – обединение, което да позволи количество и качество, адекватно на търсенето. Надявам се в региони с по-интензивно земеделие нещата да се случат по-рано, защото в тези райони самите земеделски производители са и по-активни по отношение на търсене на реализация на произведената земеделска продукция.

 

Успешна формула ли са фермерските пазари за малките производители?
Работим в тази посока – фермерските пазари трябва да ги има. Преди дни се върнах от Германия, бях на два фермерски пазара и не видях към производителите са има изисквания, които се поставят тук. Производителите не са задължение да издават касови бележки, да имат касови апарати, никой не ги гони от пазарите – напротив, фермерските пазари са на едни от най-оживените места в градовете. Надявам се да успеем да се преборим това да се случи и в България.

 

Кога?
Проблемът е двустранен и тук трябва да призная, че в България вина имат и самите фермери. Ако, например, ние, като браншова организация, успеем да се преборим за тези пазари, трябва и да гарантираме, че всяка седмица на даден пазар ще има поне 20 земеделски производители. Това предполага и известна активност от страна на фермерите. Нашите малки фермери, обаче, в по-голямата си част са пряко ангажирани в производството си и това създава пречки по отношение на пътувания за пазарите. Трябва да поработи върху този проблем – има възможности да се реши като доказалата се в цяла Европа са кооперативите. Пак стигаме до организация, обща организация – смятам, че на първо време не е необходимо да има структуриран кооператив, който да е юридическо лице, а може самите фермери от един регион да си организират участие във фермерските пазари на ротационен принцип. Това е посоката, в която работим.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!