Земеделците не могат да повлияят на световните цени, но могат да окажат влияние върху стопанствата си, като внедрят иновативни технологии и ги направят по-продуктивни. Това каза Димитър Мачуганов, земеделски производител от Летница и член на Управителния съвет (УС) на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Г-н Мачуганов, предходната година бе изключително трудна за земеделците. Какви са очакванията ви за тази стопанска година?
- Ние, земеделците, не може да повлияем на световните цени. Можем да повлияем единствено на доброто земеделие в нашето стопанство с качествени машини. Ако направим едно добро земеделие, може да повлияем на добивите, но не и на цените. Тенденциите наистина са за трайно ниски цени, като се говори за цени, които ще бъдат близки до дъното. Шансът при нас е да направим добро земеделие, затова апелирам към колегите, ние да си гледаме работата, а каквото стане.
 
 
- При разговор с Явор Гечев, той спомена, че златните години в зърнопроизводството са отминали. Какво е вашето мнение? Ще има ли пазар за продукцията ви тази година и къде?
- В целия свят зърното винаги е било повече от злато. Няма да го бъде този свят без зърно. Ние сме първата част от хранителната верига, тъй като произвеждаме храната, която изхранва населението. С фуражите пък се хранят кравите, от които получаваме мляко, според мен зърнопроизводството ще си остане водещо. Трябва да се оптимизират разходите, да се внедрят модерни и съвременни машини  и да сведем разходите до минимум. Онези наистина златни години може би няма да се повторят скоро или ще влезем в един цикъл от 5-7 години, с по-ниски цени, но без зърнопроизводство няма да останем. Самите ние, зърнопроизводителите, вече имаме културата и можем да правим едно европейско земеделие, което ще ни позволи да се мъчим да опазим поне стандарта, който сме постигнали. За прекрасни или лоши времена трудно се говори, ще бъде по-трудно. 
 
 
- Какви цени да очакваме?
- В прав текст цени от 250 лв./тон до 270 лв./тон мисля, че ще бъдат реални тази година, зависи и от качеството, но ние трябва да започнем да правиш пшеница от по-висок клас, която да ни позволи да постигнем по-добри цени и да сменим пазарите. Проблемът на българските зърнопроизводители е, че ние не правим партидност на висококачествена пшеница. Световната селекция, европейската селекция, качествените пшеници са вече факт в нашето стопанство. Ние успяхме да се научим да ги гледаме, да ги стопанисваме и да постигаме едни добри резултати. Така че шансът е да вдигнем нивото на качеството.
 
 
- Преди време зърнопроизводителите от НАЗ се събраха в Правец. Какво обсъдихте там?
- Там имахме годишно отчетно събрание. Основната идея беше накъде и как продължаваме, тъй като секторът наистина е в затруднено положение. Основната идея на НАЗ е да има точни и ясни правила. Свидетели сме как в момента сме в кампания, нямаме навременни плащания, имаме забавяне на кампанията по очертаване, липсва основния елемент – правно основание и т.н Идеята ни е да има ясни и точни правила, а не мой човек и мой човек с човека от институцията да прави бизнес, който не е на пазарна основа. Надяваме се по-скоро да имаме правителство, по-скоро да имаме министър на земеделието, с когото да може да говорим и да поставим въпросите си, защото рискът от провал на кампанията с всеки ден става по-голям. Европа не позволява удължаване на срока толкова лесно и това до голяма степен може да не ни позволи да  направим нормална кампания. Това е страшното на дневен ред. Очакваме и развитието по мярка 4.1, тъй като много хора кандидатстват, много хора си бяха входирали проектите. Там видяхме, че нито банките ги финансират, нито самите хора могат да издържат на едни напудрени проекти. Секторът си има своите проблеми. 
 
- Нека обобщим всичко до тук с няколко думи ...
- Зърнопроизводителят ще оцелее, макар и трудно. Този, който е поставен на пазарни условия; който наистина е иновативен и търси диверсификацията т.е разнообразяване на сектора си, ще оцелее. Няма как, ще ни бъде!