Пазарни уикенди за селскостопански продукти, произведени в  планината, организират за първи път в Родопите. В смолянското село Смилян производители от региона – дребни и семейни ферми търсят начин за пазари и реализация на произведените в стопанствата им продукти. Повече за инициативата разказа пред Фермер.БГ  Милкана Йорданова, председател на Сдружение „Планинско мляко“ - организатор на събитието: 
 
Г-жо Йорданова, каква е идеята на пазарните уикенди, които ще се проведат в с. Смилян?
Ще ми се да започнем малко по-отдалеч... През последните няколко години се акцентира върху биопродуктите, но за нашите дребни фермери в планинските райони, било то зеленчукопроизводители или млекопроизводители, е много скъпо да бъдат сертифицирани като био производители. Ние отдавна водихме преговори за това, и чрез Министерството на земеделието, чрез Земеделската комисия в Парламента и така от март 2014 в делегиран регламент на ЕК излезе допълнение за използване на термина „Планински продукти“. За нашите производители това е чудесно решение, защото не изисква сертифициране, а само декларация, потвърждение от съответните областни служби, че продуктите, които се предлагат, са планински – произведени са в планински район, със суровини от там и могат да бъдат промотирани и продавани като такива. Те са био, но без скъпите процедури за сертифициране като такива. Това е крачка напред, за облекчаване на работата на съвсем малките производители, каквито са тези в планинските райони. 
С първия пазарен уикенд, който организираме, решихме да промотираме именно планински продукти. Тук ще се включат производители и от други селца в района на с. Смилян, Могилица, Арда, Горово. Районът се превръщат в чудесна дестинация за промотирането на планинските продукти. 
[news]
С какви продукти ще участват производителите в пазарните уикенди?
Инициативата дойде от там да помогнем на хората от региона да продадат продукцията  си. 
Става на въпрос за всичко, което са произвели – картофи, гъби, сушени плодове, киселки, всичко от планината. Поканили сме местните производители. Надяваме се да имаме много гости, които ще помогнат, закупувайки си планински продукти.
 
До кога ще продължи инициативата?
Два уикенда са на 17-18 октомври и на 31 октомври и 01 ноември. За децата организираме интересни мероприятия,  като например избиване на масло от кисело мляко, заквасване на кисело мляко, така както са го правили нашите баби.
 
Във връзка с директните продажби, как ще коментирате прилагането на Наредба 26?
Наредба 26 е достижение на неправителствените организации, защото подобни практики има навсякъде в европейските градове. В чужбина се дава правото на фермерите за 4 или 6 часа да излизат в централната част на града и да си продават продукцията, като това е полезно и за двете страни. Първи стъпки се правят и в България, по-трудно е с млечните продукти. Мисля, че когато даден фермер си е регистрирал мястото и то е одобрено от Агенцията по безопасност на храните, и има гаранция за името си, не е проблем да се излиза на пазара и да продава , защото няма по-добра връзка и по полезен начин от директния контакт с клиента.
 
Работеща ли е Наредбата при вас малките планински фермери?
За съжаление не! Производителите са дребни и няма да стане без да е направи един голям проект, който да включва изграждането на добри практики в промотирането на планинските продукти. Не е по силите на 1 или 2-ма души сами да се справят.
 
Какво трябва да се направи, според вас, за да се промени това?
Достатъчно е само облекчен режим и разбиране от страна на общинските служби относно предоставяне на открити и закрити бази на преференциални цени за наеми, както и осигуряване на специален транспорт, шатри или друго свързано с изложенията. Всичко, разбира се, трябва да е направено, съобразявайки се с добрите хигиенни практики.
 
Какво смятате относно предложението на МЗХ субсидиите за животни да се дават занапред с доказване на реализирано мляко?
Двояко е значението на това предложение. Например родопското говедо, което е типично за района издържа на планинския климат и условия, то не иска по-малко грижи и ангажименти от онази крава, на която се въздейства, за да дава 40 литра мляко. Нашите крави дават по 10-15 литра мляко, но как може да ги сравним с тези в равнината? В този смисъл, нашите ферми отново ще бъдат в „девета глуха“, пак ще бъдат ощетени.
 
Каква е готовността на фермерите в района за посрещането на зимата?
Що се отнася до храна и фуражи, нямаме притеснения за предстоящата зима, но е открит въпросът за млекопроизводителите, във връзка с изкупуване на млеката от по-малките ферми. Смятам обаче, че и тук разумът ще надделее.
 
Какво имате предвид?
Това, че до сега се работеше с дерогационни периоди, сега трябва някои от наредбите да бъдат променени в някои точки, за да се утвърдят планинските ферми като такива и да не се приравняват планинските с равнините територии, например в Тракия и др. Има си и действаща Наредба за планинското животновъдство, която трябва да влезе в действие.
Всички сме убедени в качествата на планинските млека, това е азбучна истина, че млеката произведени от свободни крави, в семейните ферми са по-полезни, всяка капка е и лекарство, защото млякото е истинско и чисто. Съгласете, се че не можете да сравните една крава, която дава 45 л. мляко, или една свободна крава в планината, която се храни със зелена трева, хубави паши и през зимата яде дъхаво сено с над 100 вида билки в него.
 
На фона на качественото мляко в планината и все пак в условията на свободен пазар, какви са изкупните цени във вашия регион?
За съжаление сме на общия пазар. От миналата година за много марки влязоха в сила т.нар географски обозначения за защитени продукти. Например сиренето „Пармезан“ стана географско наименование на Парма. А ние от България, неглижирайки тези процеси, допуснахме сирена, които се произвеждат в Германия,  Полша, в Западна Европа, да наводнят пазара ни и да се наричат кашкавал, само защото са жълти и приличат на кашкавал. А това са съвсем други продукти!
Европейските фермери са добре субсидирани, а животновъдите тук в планината, са изключени от всякакви програми, защото са малки. Това е грях на всички досегашни правителства. Не успяхме да защитим кашкавала и сега трябва да се състезаваме с чуждите продукти. Очаквам скоро да дойде кисело мляко от Китай, например.
 
Какво е вашето виждане, какво може да предприеме държавата като крачки, за да подпомогне планинските ферми?
Бих предложила програми за комбиниране на помощите от социалното министерство заедно с тези от земеделското. Хора с контакти и връзки със селата, да се подпомагат, а не да се дават социални помощи за безработица. А често и за псевдобезработица, защото често и това се прави. С тези пари може да се направят комбинирани мерки и програми и да бъдат подпомагани хора, които гледат животни.  Аз много пъти съм казвала, че 2 крави тук в Родопите са 1 работно място. Ако този човек бъде подпомогнат с осигуровка, той от една страна няма да е безработен, а от друга – ще произвежда продукти, които, предавайки ги за преработка, те ще си връщат осигуровките на държавата. Така държавата ще подпомага тези планински производители като социални земеделски производство. Една крава, която осигури мляко за 1 година за преработка в преработвателно предприятие, вкарва в държавата минимум 500 или 600 лв. ДДС. Защо стопанството на този фермер да се разглежда като социално земеделско стопанство; защо да не бъде подпомаган от държавата и да не бъде мотивиран? А през вксичките години всички политики бяха насочени към това да се ликвидират семейните ферми. А в планинските райони друг модел в момента не може да се утвърди или въобще да съществува. Тук говорим за поминък, който от една страна да изхранва семейството, а от друга – да поддържа природата!
 
 
София БЕЛЧЕВА
 
 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!