Дългочаканите промени в Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход са вече факт. Според малките производители, обаче, така разписана наредбата по никакъв начин не подпомага дребните фермери. Наредба 26 ще е реално работеща само при промяна на предхождащото я законодателство, заяви в интервю за Фермер.БГ Магърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП).

 

 

Г-н Хулиян, оправда ли очакванията Наредба 26?
Наредбата оправда очакванията на тези, за които беше първоначално разписана. Според нас наредбата с направените промени касае само големите млеко- и месопработватели – вдигането на таваните облагодетелства единствено по-големите производители. Заявявали сме го и преди да излезе Наредба 26, че те трябва да има тавани за количествата суровина за преработка, респективно за количествата произведена продукция да директна продажба, особено при малките производители. За малките фермери трябва е регламентирано правото да произвеждат годишно до определено количество, като колко ще е това количество е въпрос на обсъждане и решение на работна група от производители и експерти. Така разписани правилата не подпомагат малките производители. Само един пример – ако фермер получава 100 л мляко дневно от отглежданите животни, той има право да преработи цялото количество мляко, но няма право да продаде готовия продукт чрез директна продажба над определен процент. Какво да прави фермера с останалата продукция? Отделно от това има много неясноти (пак свързани с тези проценти), защото в България не се знае колко са фермите, в коя ферма какви и колко животни се отглеждат, колко мляко се добива от тези животни. Като няма тази базисна информация как точно ще се изчисляват, а и контролират, разрешените в Наредба 26 проценти за преработена и продадена по директен начин продукция? Когато не можеш да контролираш даден процес, по добре е да го освободиш – това означава, че може да се даде възможност на дребните фермери да продават цялото количество произведена продукция.

 

В контекста на темата за контрола как ще се справят малките фермери с изискванията за извършване на търговска дейност – от касовите апарати и бонове до ежедневната данъчна отчетност?
Това също е сериозно противоречие с идеята малките фермери да могат да продават директно продукцията си. Преди месец бях в Германия и на фермерските пазари там не видях нито един касов апарат. Тук въпросът е можем ли и по какъв начин да накараме малките фермери да осветлят икономическата си дейност като се възползват, обаче, от всички инструменти, които им предоставя държавата. Механизми има и вече има натрупан опит и в България – искаш подпомагане по Програмата за развитие на селските райони, работиш на светло и с цялата изискуема счетоводна отчетност. На малките фермери трябва да им се даде възможност първо да излязат да работят, след това да им се извиват ръцете. Това е практиката в редица страни в цял свят.

[news]

Как ще коментирате ареала на разрешена директна продажба на фермерски продукти – областта, в която се намира фермата плюс още една съседна?
По отношение на географския обхват на директните продажби ситуацията е аналогична на ограниченията в количествата, които могат да се реализират чрез директна продажба. Значи фермер от Стара Загора, например, не може да продава в София, където е най-големият пазар на фермерска продукция в момента? Или потребител от Варна, който иска фермерски продукти от Родопите, трябва да отиде там, за да си ги купи? Или потребител от Пловдив да не може да си купи манов мед, ако не отиде в Странджанския край, защото пчеларят от Странджа, регистриран по Наредба 26, няма право да продава в Пловдивска област? Да, идеята за регионална идентничност е добра, но поставени по този начин ограничения лишават и фермерите, и потребителите да срещнат търсене и предлагане.

 

Г-н Хулиян, след толкова чакане Наредба 26 е факт, но очевидно тя не облекчава малките фермери и директните продажби. Можете ли и какво ще предприемете като браншова организация?
Преди два дни бяхме на среща в МЗХ, където коментирахме и Наредба 26 с експерти, пред които изтъкнахме своите аргументи за несъгласието си с разписаните разпоредби. Стана ясно, че МЗХ предвижда последващи промени в наредбата. Наредба 26 сама по себе си не е „препъни камъкът“ за малките земеделски производители и фермери, които искат да преработват продукцията си. Ревизията на нормативната база трябва да започне от предхождащото законодателство. Визирам Наредба 44 за регистрацията на животновъдните обекти по Закона за ветеринарномедицинската дейност, според която не може в едно стопанство да има смесено отглеждане на животни. В малките ферми, обаче, в 90% от случаите фермерите отглеждат заедно крави, овце, прасета, кокошки – това са семейни стопанства и е нормално. Само че на такива стопанства не им се издава регистрация за животновъден обект, тоест още преди Наредба 26 този дребен фермер се е „препънал“. Оттам насетне са двата регламента, които регламентират условията за преработка на суровината. Малките фермери попадат на втора дебела стена от изисквания, които те не могат да покрият, което пък обезсмисля афищираните млекомати, мобилни мандри, мини мандри и т.н. В този смисъл – дебатът за Наредба 26 трябва да продължи, но той има смисъл само ако първо бъдат променени Наредба 44 и двата регламента.

 

Евентуални нови промени в Наредба 26, обаче, отново ще изискват съгласуване с ЕК.
Да, трябва да се мине пак по цялата процедура, защото Наредба 26 подлежи при всяка промяна на одобрение от ЕК. На практика излиза, че през тази година не се очертава да имаме работеща нормативна база за директните продажби на фермерски продукти. Ние като браншова организация ще продължим да настояваме много бързо да бъде сформирана работна група, която да обсъди необходимите промени в предхождащото тази наредба законодателство и тези промени да бъдат направени. Необходими са гъвкави механизми за регламентация на производството на традиционни храни. Едва тогава има смисъл да се правят промени в Наредба 26 и тя да стане наистина работеща.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!