ФАО е създадена от 1945 г., а България е член на ФАО от 1967 г. Любомир Иванов е постоянен представител на България към ФАО (Организация по прехрана и земеделие на ООН). Той участва в работата на семинар за управление на собствеността на земя на тема „Повишаване на информираността относно доброволните насоки за отговорно управление на собствеността на земя в областта на рибарството и горите в рамките на Националната продоволствена сигурност”. Форумът се проведе за първи път в България съвместно между Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Министерството на земеделието и храните.

 

Любомир Иванов

 

- Г-н Иванов, каква е целта на провеждането на регионален форум?
Целта на провеждането на национални и регионални семинари е информацията за приетите през месец май 2012 текстове на Доброволно ръководство за управление и ползване на земеделските, рибните и горските стопанства в контекста на националната прехрана да бъде дискутирана и осъзната от всички. Принципите, одобрени от ФАО и от България като страна-членка, са основата, на която можем да стъпим, за да върви процесът прозрачно и без накърняване на интересите на хората, които имат легитимна собственост и права за ползване на земеделска земя. Оттук насетне само от нас зависи каква полза ще извлечем от това Ръководство и как ще приложим добрите практики, заложени в него.

 

Кои са акцентите и каква е правната стойност на приетите вече доброволни насоки?
Във форума участват европейските страни от региона, за обрзно казано рускоговорящите страни имаше отделна конференция. Доброволното ръководство за управление и ползване на земеделските, рибните и горските стопанства съдържа насоки и добри практики, които не са правно задължителни и не могат да бъдат такива. Те покриват много широк обхват и всичко, заложено в тях има различна степен на релевантност за различните региони и държави. Някъде проблемите са повече с комасация или отчуждаване или пък с трансфер на големи масиви земя, докато някъде проблемите са свързани с отнема неа земята от туземно население, например, което традиционно я обработва, но може и да няма никакви документи за това. Казано по друг начин – ФОА дава препоръки, от които всяка страна трябва да почерпи онова, което релевантно за самата нея. И тук вече ще проличи колко е нашият национален капацитет да извлечем полза от тези насоки.

 

За България в момента изключително актуална тема е продажбата на земя на чужденци. Какви са практиките в други страни?
Различни са. Дори в рамките на ЕС и на ОСП моделите се различават. Ние тръгнахме от колективизирано земеделие, например, но дори бившите страни от източния блок не тръгнаха от едни и същи стартови позиции. В Полша, например, частната собственост върху земеделските земи беше запазена. В сферата на земеделието подходите са различни за всяка държава, защото и състоянието на тези държави е различно. ФАО е организация, която се стреми да събере колективните знания в глобален мащаб, да ги и представи на страните-членки в тяхна полза. И България в продължение на много години е имала проекти, изпълнявани с експертизата и конкретния принос на ФАО като изследвания в сферата на млечното животновъдство, например. Тоест, има проекти, по които са правени конкретни разработки за България с цел българското селско стопанство да върви напред. Тази практика продължава, макар че като страна-членка на ЕС сме страна-донор на помощи за развитие.

 

Има ли ФАО правомощия за налагане на рестриктивни мерки на страните-членки при грубо нарушаване на добрите практики?
В цялата система на ООН такива механизми няма. Проблемите се посочват и се дават препоръки, но отчитането на тези препоръки зависи от добрата воля на всяка държава.

 

Една от темите, наскоро дискутирани във ФАО, е за биогоривата. Какви са решенията?
Точно преди две седмици се проведе сесия на Комитета по продоволствена сигурност, на която бяха обсъдени и взети важни решения, свързани с биогоривата. Тяхното развитие в различните райони на света се отразява пряко на цените на храните и понякога може да бъде риск за продоволствената сигурност. Преди няколко години в много райони заради интензивното използване и засаждане на култури за производство на биогорива се намалиха площите със земеделска продукция за прехрана на населението. В някои райони на света, разбира се, процесът не беше толкова драстичен, тъй като там за производство на биогорива се използват по-скоро отпадъчни материали. Целта е да се избегнат рисковете и в същото веме да се използват възможностите така че биогоривата, които са важен компонент от гледна точка на климатичните промени, намаляването на парковите газове и т.н. да се развиват, но да не застрашават сигурността на прехраната и да не се отразяват негативно на цените на храните.

 

Защо е важно членството на България във ФАО?
Защото както всяка система, и земеделието има нужда от знания, от глобална експертиза, която осигурява ФАО. Ние не можем да бъдем извън световните стандарти за сигурност на храните, не можем да бъдем извън общите политики, които се съгласуват на глобално равнище. В ерата на глобализацията би било странно, ако ние изпаднем от тези глобални формати, особено след като имаме амбицията, а и предпоставките, да бъдем страна със силно земеделие.

 

Какво предстои?
През декември ще се проведе Съвет на ФАО, на който ще бъде разгледан целият спектър от проблеми, с които се занимава организацията.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!