Площите, заети от лозя в България, са намалели три пъти през последните 20 години. Официални данни сочат, че през миналата година този вид трайни насаждения у нас са разположени върху 53 251 хектара при 150 867 хектара през 1998 г.
 
 
Това стана ясно от публикуваните от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) статистически данни, получени от системата БАНСИК - Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура.
 
Числата се отнасят до категорията „Лозя – чиста култура“. При отчитане и на смесените насаждения, заетите площи през 2017 г. достигат 72 913 хектара.
 
Причините за значителното съкращаване на лозовите масиви са многобройни – от продължителната поземлена реформа и разпокъсаността на парцелите в страната до неблагоприятната възрастова и сортова структура на насажденията, липсата на финансиране за правилни агротехнически мерки, както и някои политически решения в ЕС за сектора.
 
  
 
През 2007 г. Европейската комисия обяви решение за намаляване на лозовите насаждения "на доброволен принцип" с около 200 хил. хектара в рамките на целия ЕС. Само в България и само в периода 2008-2014 г. площта на тези масиви е съкратена с 47 хил. хектара до 53 521 хектара.
 
В същото време от четири години в Съюза се прилага либерализация по отношение на създаването на нови лозови насаждения.
ЕК предприе мерки и за защита на пазара от нелоялната конкуренция при вноса от трети страни на продукти на лозаро-винарската индустрия. 
 
 
Като положителен фактор за развитието на сектора в европейски мащаб специалисти отбелязват тенденцията винопроизводителите да разширяват бизнеса си, като включват в него и отглеждането на лозя.