Лозовите масиви във Великотърновско драстично са намалели. Новите лозя са едва 30 декара. Добивите са много ниски, посочват от областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ пред БНР.

За първи път у нас: Отварят мярка за информиране в лозарския сектор

Оказва се, че прочутият с лозаро-винарската си дейност регион изпитва повече затруднения от всякога. В навечерието на винения празник местните лозари споделят, че не виждат особен повод за празнуване и перспективи за развитие.

“60 са гроздопроизводителите в област Велико Търново, които стопанисват общо 7508 дка лозови масиви за винени сортове и още 200 дка за десертно грозде. Такива са били площите преди две десетилетия само в Лясковец. Насажденията са стари и с намалено плододаване. Половината от лозовите масиви са в Свищов и се стопанисват от местния винпром, но и там няма новосъздадени лозя", коментира агрономът Диляна Караиванова, главен експерт в ОДЗ - Велико Търново. 

Статистиката показва, че за миналата стопанска година в областта са прибрани 3 508 000 кг грозде, а средният добив е бил 467 кг/дка, който се води нисък. Според експерта болестите са основната причина, но и засушаването. “И насажденията са старички - това не е маловажно за ниските добиви“, подчертава Караиванова.

“Лясковец беше национална лозарска гордост, а пенливите вина от местните сортове бяха сред най-търсените. Славата на региона вече е в историята” заявява и ликвидаторът на дружество  „Лясковски лозя“ и дългогодишен производител на грозде и вино Иван Вълчев. 

Той изтъква, че в общината днес има 780 дка лозя с винени сортове. 550 дка от тях са на обявеното в ликвидация дружество. Площите са намалели близо четири пъти. “За чест и слава няма смисъл да се работи”, описва пазарната ситуация Вълчев.

По думите му българските винпроми купуват грозде от Румъния, където цените са по-ниски, но субсидиите са 10 пъти по-високи. Надницата на лозарите преди 3 години е била около 15 лв., а цената на гроздето - 0,90–1 лв. на качествените сортове. „Сега надникът на работниците стана 30 лв., а цената на качествени сортове грозде стана 60 стотинки. Нали разбирате, че то просто няма как да се случи“, калкулира Вълчев.

На стара слава лежи и Сухиндол – люлката на българското лозарство и винарство. Именно тук през 1909 г. е създадена първата лозаро-винарска кооперация на Балканския полуостров от Марко Вачков. Нарекъл я „Гъмза“ на името на уникалния български сорт грозде.  В силните години в Сухиндол са се отглеждали 13 000 дка лозя, а днес са близо десет пъти по-малко и основно на местния винзавод.  

„Имаше години и на упадък, и на възход. Сухиндол е търгувал със 134 страни. Климатичните условия и почвите предразполагат развитието на този поминък. В момента той е в застой, както е навсякъде другаде“, констатира местен производител и допълва: „Гордеем се, но това, което беше преди време, вече го няма."

Сякаш от старата винена слава на Сухиндол е останало само името на 151-годишното местно читалище - „Трезвеност“.