Лозарите са изправени пред безпрецедентни предизвикателства заради изменението на климата. Европейските лозя издъхват от горещото лято или от недостиг на вода. Но пък по-топлият климат благоприятства някои видове култивиране.

Суша: Идея как да се справим с нея

Стратегията за адаптация към новите условия на германското правителство е предназначена да помогне на лозаро-винарския сектор, но до каква степен им помага на практика?

Лозата е много устойчиво растение. Нуждае се от малко вода, много слънце и здрава почва, а винените региони на Германия предлагат тези доста прости условия в продължение на векове.
От известно време обаче природните ресурси на определени места вече не са достатъчни и са необходими допълнителни мерки за реколтата от грозде. Това се дължи главно на екстремни метеорологични условия, като суша или обилен дъжд, които са следствие от изменението на климата.

При екстремни горещини гроздето е застрашено от изгаряне, но капковото напояване може да помогне. По време на дългите дъждовни периоди ерозията на почвата е заплаха за реколтата, затова са нужни екологични мерки за защита. Тези методи са част от стратегията за адаптация, с която лозарите ще реагират на промените в климата.

“Въпреки всичко изменението на климата има и положителни ефекти“, каза Клаус Шнайдер, лозар от Пфалц и президент на Германската асоциация на лозарите, тъй като вдига качеството на сорта ризлинг, цитиран от euractiv. Причината е съкратеният вегетационен период на гроздето, което узрява по-рано заради по-рано настъпилата жега.

“Независимо от това, стратегиите за адаптиране към промените са необходими“, посочва фермерът. 
Лозарите на Стария континент са загрижени и от широкото използване на пестицидите в индустрията. 

Германската стратегия

Стратегията за адаптация на германското правителство е предназначена да отговори на предизвикателствата, причинени от изменението на климата, и да създаде политическа рамка за ефективно прилагане на мерките в сектора.

Министерството на околната среда, съвместно с националната агенция по околна среда наблюдава напредъка на стратегията.
Изследователят Екхард Йедике от Университета за приложни науки в Гайзенхайм във винарския регион Рейнгау ръководи проект за изследване на адаптацията към климатичните промени. Той и екипът му търсят решения и прилагането им на терен.

За т.нар. Проект за отглеждане на вино Kлианет, Йедике и неговият екип от учени използват информацията, която получават директно от Германската метеорологична служба, но също и от самите лозари. Този обмен на знания от научните изследвания към практиката е съществена част от стратегията.

Но това не е достатъчно, оплака се Йедике и сподели, че липсват концепции за финансиране.
“Трябва да си струва лозарите да прилагат мерки за адаптиране към климата. В момента можем да им кажем само какво им предстои. Липсват финансови стимули за реално прилагане на добрите практики”, обясни експертът.

Без връзка между субсидии и практика

Винарят Шнайдер пък критикува преди всичко чисто регулаторните намеси от страна на политиците. Такава е предписаната употреба на скъпи пестициди. Той призова за обмен на информация между научни изследвания, преподаване, практика и индустрия.
“Този обмен може да включва и политическите решения“, подчерта той.
Законовите разпоредби за действие, от друга страна, дразнят лозарите, които са загрижени за имиджа си внимават с употребата на пестициди.


“Браншът винаги е готов да се адаптира към неща, които наистина носят положителни и устойчиви иновации”, обясни винарят.
Ако зависи от изследователя Йедике, ще е необходима финансова подкрепа в това направление. Целите, стратегиите за устойчивост и стратегиите за биологично разнообразие са добро решение, но без стимулиращи субсидии няма да проработят.


Винопроизводителите във френския регион Лангедок вече се адаптират към изменението на климата.
През последните 30 години реколтата за френските вина от Лангедок е готова три седмици по-рано. Алкохолното съдържание във виното се е повишило с четири пункта. Изправени пред и без това чувствителното въздействие на изменението на климата, лозарите в региона адаптират своите практики към подходящи сортове грозде.


Политиците трябва да осъзнаят, че стратегията е излишна, ако е отдалечена от практиката. Затова призивите за подкрепа за екологичните мерки в рамките на общата селскостопанска политика трябва да е в центъра на вниманието.
Следващият доклад за напредъка на стратегията ще бъде публикуван след пет години. Дотогава трябва да е по-

лесно да се оценят ефектите от изменението на климата върху лозарството, а данните, с които разполагат изследователите, трябва да бъдат по-мащабни.