Липсата на отговор на спешни за решаване проблеми в лозаро - винарския сектор е принудила Национално сдружение на българските лозари (НСБЛ) отново да изпрати писмо до аграрния министър Явор Гечев и неговия заместник Тодор Джиков. 

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

“Още преди месец засегнахме доста болезнени теми - за технологичните карти, за Стратегическия план, за липсата на ясни критерии при разпределението на средствата по кризисното подпомагане, тъй като усещахме, че ще станем свидетели на бедствието, което се случва в момента”, каза председателят на Сдружението Атанас Василев. 

За разлика от повечето подотрасли, лозарите не изказаха недоволство от представените в Пловдив технологични карти и смятат, че се приближават много близко до истината. От тях става ясно какъв изключително голям дисбаланс има между приходи и разходи в сектора. “ В момента разработената технологична карта, която не е окончателна показва, че в сектора има средно около 1500 лева разходи с амортизациите, а приходите ни са средно 700 лева на декар”, уточни Василев. 

В същото време на лозарите е обявено предварително подпомагане в размер на 40 лева на декар. Независимо от това, че от сектора са провели изключително много срещи в министерството, участвали в работни групи и т.н., но не получили никаква реакция от страна на министерството. Лозарите напомнят, че имат много проблеми, за които обаче получават “само празни приказки и обещания”. 

Производителите на грозде питат къде е отишло обещанието за техника, която може да се използва в лозарските стопанства, и защо същата не е заложена в Стратегическия план.

 

Техника всъщност е предвидена само за група организации, което не ги устройва. 

Другото им притеснение е свързано в т.нар. тревостой по една от екомерките. Оказва се, че трябва да се направят разходи от порядъка на 300-400 лева и накрая да се получат 20 лева субсидиране за поддържане на нисък тревостой. 

“Имаме право да направим тревостоя с точно определени тревни смески, които трябва да купим. Защо трябва да плащаме като е толкова лесно - почти всички можем или да си произведем или да си купим зърнени култури на нормална цена. Става дума за пшеница, ечемик, ръж, тритикале, които да бъдат засяти в междуредието. Те потискат развитието на плевелите и точно юни месец, когато най-много е необходима вода на нашите лозя, отмират по естествен път. За тях е необходимо да се коси три пъти с  най-обикновена техника и ето го тревостовия съществува“, споделя производителят Марин Калнев.

По този начин се обогатява почвата с растителни остатъци, прави се зелено торене, подпомага се развитието на микроорганизмите в почвата, които отново се връщат към лозите. 

Според производителите на грозде всичките екомерки са такива. ”Не са разработени, така че да има икономическа полза от тях. Например забранено е използването на конвенционалните тотални хербициди, но не се посочва алтернатива за тях. „Нещо повече междуредията трябва да се затревяват с култури, за които не е доказано, че има правилната синергия между тях и лозите. Може да се окаже, че те ще повлияят на добива, на качеството, както и на водните запаси на самите насаждения. Работи се на парче”, категорични са от бранша. 

„Кога ще има направен работещ публичен лозарски регистър, за да може да се преброим кои сме останали след ежегодните битки, които водим за оцеляване“. За това настояват също така лозарите. Много техни колеги вече са загубили тази битка и са изоставили лозята си, продадоха техника и сега търсят финансиране, за да си изкоренят лозята. 

България е море от изоставени лозя

Според тях само при действащ регистър ще може да се следи кой получава субсидии и браншът да упражнява сам най-високият контрол. Производителите са убедени, че отдавна лозята у нас не са 630 хил. дка, както се цитира често, а много по-малко. Сега няма институция, която да каже колко са декарите с винено грозде, каква е сортовата структурата и други 

Лозарите са категорични, че имат идея как да се справят с проблемите, но никой не се допитва до тях.