Никола Зикатанов е лозар и собственик на „Вила Мелник“. Заедно със своята съпруга, Зикатанов стопанисва 300 дка с лозя в землището на село Хърсово, община Сандански. Годишно предприятието произвежда около 150 000 литра вино, които успешно се реализират у нас и чужбина.
 
Началото
Аз се занимавам с бизнес повече от 30 години и когато наближих 50-те си помислих, че трябва да оставя нещо, което да ме държи в бизнеса и да не ми дава свободно време, докато съм жив. Няма по-хубаво занимание от лозарството. Надявам се някой ден да имам внуци, които да са около мен, а аз да им предавам любовта към земята, към растенията, продуктите, региона и родината.
 
 
Успешният агробизнес
Успешен агробизнес в България се прави с много любов и труд. Разбира се, необходимо е да има подкрепа и от околната среда, от държавата, от общината, от хорта, които живеят наблизо.
 
За построяването на винарната получихме и подкрепа по една от европейските програми, така че помощта дойде точно намясто. Преди 5 години построихме винарната, тя не е много голяма по обем, мога да кажа средна за България. Ние имаме 300 дка наши лозя, а винарната е съобразена по капацитет с тези площи. Годишно произвеждаме около 150 000 литра вино.
 
 
Реколтата 
Тази година беше гореща, без валежи, поне при нас. Захарността е висока, гроздето озря рано. Сега берем белият сорт Вионие. Берем го на две ръце, като преди една седмица брахме при 20,6 захарност и около 6,5 киселини, което е в горния поносим праг за белите вина. В момента същият сорт грозде го берем при 24 захарност и 6 киселини, което е в долния праг. Като пример, алкохолът, който ще се получи от днешното (бел.ред 23.08.17 г.) грозде е някъде околко 14%, а преди една седмица, алкохолът бе около 12,5%. След време копажирайки ги ще имаме едно прекрасно бяло вино със средно около 13,5 градуса алкохол.
 
Реколтата от бялото грозде при нас е сравнително бедна - от порядъка на 500 кг/дка. Това никак не е много, но пък за качествени вина е една добра пропорция. Голямата суша, липсата на дъждове, бедната почва… всичко оказва влияние. Ние се стараем да не наторяваме много, защото ни се струва, че по-естествените добиви, са по-полезни за здравето на човека и се грижим нашите консуматори да имат прекрасен продукт.
 
Дали застраховаме лозята си? Да, застраховаме ги. Но никога застраховката не може да покрие загубата от едно природно бедствие, няма сто процентова застраховка. Винаги е по-добре човек да има едно на ум и да знае, че не само грее слънце - понякога вали дъжд и има буря, добре е да има някакъв шанс в такъв момент, да получим някаква компенсация.
 
Природата 
Преди всичко природните дадености обуславят какво да се отглежда в даден регион и какво не. Лозарството го има като поминък на територията на нашата страна от сигурно 6 000 години. Ние сме естествен център на световното винопроизводство. Не е никак чудно, че нашите вина се търсят в целия свят. Чудно би било ако хората и държавата не направят така че да използват тази природна даденост и да не произвеждаме качествена продукция. 
 
Интересното е наистина, че поради характера на почвообразуването различните почви са на петна. В една нива от 100 дка има няколко десетки такива петна с различни характеристики. Някои не са много добре за отглеждане на лозята, почти само пясък, при други трудно вирее лозата.
 
Ние не искаме да променяме характера на почвата, защото това е едно богатство, което дава една дълбочина и букет от вкусови аромати, това е характерно за този регион и една от хубавите му страни.
 
 
Работната ръка 
Технологичният персонал е от четирима души, а в лозето постоянно работят още петима души. Имаме и сезонни работници – по време на беритбата, по време на резитбата. Имаме четири-пет души, които са търговци. Почти двадесет семейства се хранят от това предприятие.
 
Бизнесът  
Това, което виждам от лозарския бизнес е, че нещата стават много бавно, с много труд и постоянство. Все още трябва да додавам пари от другите си бизнеси към този. Конкуренцията е много голяма, но пък това е бизнес за векове. 
 
Признанието 
Разбира се, приятно е когато получаваме признание за труда си и продуктите на нашата винарна. Като че ли обаче най-приятно ми става когато наградите са за местни български сортове от най-различни краища на света. По този начин ми се струва, че не само нашият труд се оценява, а и наследството. Отдадеността, която имаме, като страна, като народ и един вид признание и обещание, че туризмът ще се развива у нас и че продукцията ни винаги ще има пазари. Най са ми скъпи наградите за местни български сортове.
 
Аз не искам да разраствам повече бизнеса си, а да го правя по-ефективен. Така ще може вината да са по-качествени; хората, които работят тук да са по-доволни - тези, които го пият – също. Така ще може и да остава някаква печалба, а ако някога някой внук каже: „Ей, това един наш дядо го е правил“, още по-добре.