От 1 – 2 години тежките вина не вървят. Хората избягаха на бяло вино и розе. Или червено и черно, но леко. Навремето се търсеше повече мерло например, тежко вино, но сега преминаха на по-леките вина, споделя своите наблюдения Веселин Мангъров, който се занимава с лозаро-винарство в района на новозагорското село Кортен.

Гроздоберът започна в полупланинските райони на Северозапада

На 90 дка той отглежда десетки сортове, включително престижната Сливенска перла. По негови наблюдения, за да оцелееш като производител, трябва да следваш тенденцията и да залагаш на актуални сортове. Проблемът е обаче, че на всеки пет години модата се мени, а лозето не може да се поднови за толкова кратко време.

„Ако присаждаш лози на зелено, на втората година вече береш плод, а на третата – го товариш. Но ако го правиш така, както трябва, с изцяло нови лозички, на четвъртата година започваш да береш, а на петата –да го натовариш. Тоест за минимум пет години се създава едно ново насаждение, за което можеш да кажеш, че е лозе и е влязло в плододаване“, обяснява Веселин.

От българските стари сортове при него най-много се търси Димят за бяло вино. 

„Те са няколко вида Димят. Има един, който стои малко по-кехлибарен и става по-късно. Той е хубав и се търси много. Повече от 19-21 захарни карата не вдига, което е достатъчно за едно леко бяло вино. Даже цената на хубавия Димят върви почти наравно с Мерло“, изчислява лозарят.

Друг сорт, към който има интерес, макар че не е български, а грузински, е Ркацители. 

„Проблемът при него е, че става много късно – около 20 дена след другите. Той наистина вдига до 26 захарен карат, но се бере в края на октомври. При нашите условия няма кой да го чака“, твърди Веселин.

Сорт, от който самият той си прави хубаво бяло вино, е френският Алиготе – първи братовчед на Шардоне, пак от областта Шампания. 

„Ползват го като подобрител на бели вина. Едно време се изкупуваше от Винпром Търговище и правеха едни от най-хубавите шампанизирани бели вина“, спомня си фермерът.

Той определя Червения мискет също като нелошо грозде, но по-специфично за правене. На времето бабите са му викали „сиромашка кравичка“, тъй като ражда по много. 

„Като рандеман е много добър сорт. Като вдигне захарен карат обаче, му падат киселините и не може да разгради захарта. Хубаво е да ври на 17 – 18 карата, да му се добави захар и да се направи на бяло вино. Макар че е червен мискет, от него става чудесно бяло вино“, казва Веселин. 

Разбира се, той не пропуска да спомене и винаги актуалния Памид, който е бил най-разпространеният в миналото сорт грозде в България, а от няколко години също много се търси. Иначе от десертните сортове клиентите наблягат на Брестовица, Италия и Дунав, който е едър и хрупкав.