Ситуацията в сектор “Селско стопанство” от години не е добра и много от земеделците са на мнение, че нещо трябва да се промени. Какво обаче да е то?

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

Някои говорят за нов модел на субсидиране, други – за по-малък административен натиск, а трети – за решение на проблемите с работната ръка. Има обаче и друго. Според мнозина земеделци, за да се превърне овощарството в България в далеч по-сериозен бизнес, трябва да може да специализира и концентрира производството си в отделни региони.

Какво означава това? 

“Там където има условия за сливи - да се отглеждат само сливи от определени сортове, по определена технология. Там, където има условия за късни череши, за ранни праскови и т.н. – да се отглеждат съответните плодове. По модела на останалите европейски страни трябва да създадем голяма концентрация и специализация. Едва тогава държавата може да помогне ефективно с големи фондове в създаването на предприятия за съхранение, сортиране, преработка, пакетаж и продажба на по-големи количества продукция”, коментира преди време за Агри.БГ доц. Сава Табаков, декан на Факултета по Лозаро-градинарство в Аграрен университет – Пловдив.

Опитът говори най-добре

В някои държави членки на ЕС подобни логистични бази са работещото решение. 

“Събират се 100 фермери. Всеки от тях влага определена символична вноска във фонд. Остатъкът се добавя от държавата чрез отпускане на средства за изграждане на логистична база. Фермерите я изграждат, след което държавата им предава контрола”, обясни Димитър Рачев, част от Управителния съвет на Съюза на дунавските овощари.

Какво ни пречи на нас?

Според Димитър Рачев “не българският манталитет е проблем за обединението на стопаните, а липсата на държавна политика в това отношение”. Читатели на Агри.БГ също коментират темата. Според някои от тях въпросът с логистичните бази за регламентирано изкупуване на земеделска продукция у нас винаги е бил "сложен". 

“Жалкото е, че у нас това е дейност, от която държавата е абдикирала и никога досега, след "великата промяна" през 1990 г., не беше приоритет. В близкото минало този проблем беше решен чрез големите държавни фирми - Родопа, Сердика, Булгарплод, ДСО Птицевъдство и ЦКС чрез ОКС и Наркооп. Тази система гарантираше на дребния и средния земеделски производител, че неговият продукт (угоени животни и птици, яйца, плодове, зеленчуци, дори екзотични продукти) ще бъде изкупен”, обяснява наш читател.

Той добавя, че делът на земеделието в БВП на страната ни през 1986 г. е бил 24,3%, а през 2020 г. – едва 5,1%. Това като абсолютна стойност е 6,1 млрд. лв. 

Друго мнение е, че не фермерите, а държавата трябва да изгражда подобни логистични бази. 

“Те служат за приемане, сортиране, опаковане, окачествяване, съхранение и аукционна продажба на лицензирани търговски посредници, като се даде възможност на фермерите да са акционери с изплащане на стойността на акциите си през приета продукция за 10 години  напред. Идея е тези бази да се направят районирано според вида, възможностите, почвено-климатичните особености и традициите за производство на храни”, обясняват фермери във форума на Агри.БГ и заключават, че са нужни “акъл, експертиза и желание на управляващите”. 

Разбира се, нужен е още анализ, стратегически план с цели, срокове, капитал и нормативна уредба със законови промени. Звучи като доста работа, но може би е животоспасяващо за сектора да се направи.