Преди дни Институтът по аграрна икономика и  браншът проведоха срещи относно изготвянето на Анализа за състоянието на селското стопанство, т.нар SWOT анализ за земеделие.

Първи секторен анализ - Всички теми от SWOT анализа


Той е първият от общо трите SWOT-анализа, на база на които, ще се изготви стратегическият план, за бъдещия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. Анализът премина обществено обсъждане, което продължи до 23 август. В рамките на този период становище изпратиха едва 3 браншови организации, както и Института за агростратегии и иновации. 
Интересен е коментарът за анализа на Института за агростратегии и иновации. Агри.БГ разговаря по темата със Светлана Боянова, председател на института.

SWOT анализът и системата AKIS


„Ние не коментираме точно работата, а само частта от този анализ, която е посветена на иновациите.  Защото това е основен фокус на Института за агростратегии и иновации. 


Всъщност, позволихме си да направим този коментар, просто защото имаме опита, който го доказахме и писмено пред МЗХГ. Аз много държа да се работи професионално и когато се изказвам, да се изкаже защо се изказвам и коя съм аз. Затова предпочетох преди да пуснем становището си, към него изписахме цялата дейност на Института за последните 3 години какво сме работили в областта на земеделието.


Анализът съдържа единствено и само описание, и то частично, на системата AKIS – система за иновации и обмен на знания в земеделието. По принцип тя изглежда различно във всяка една страна-членка, но представлява всички заинтересовани страни, които работят за иновациите. И в тази връзка за мен беше много странно и непълно, че тази система е описана в SWOT анализа единствено като ССА и НССЗ. Това при всички положения не е така. Обърнах внимание на колегите, че не се говори никъде за европейско партньорство за иновации, а то е част от тази система. 


Много сериозно трябва да се помисли оттук насетне кой, каква работа ще върши и да се каже – тук липсва това, това и това. Хайде да работим по това, това и това, защото за мен това трябва да означава анализа, а не суха статистика кой, какво прави и да преповторим задачите и целите на ССА. 


Според мен при ССА трябва да бъде посочено какви са нейните проблеми, за да бъде тя по-активна във внедряването на иновациите. За целта трябва да видим какво са работили като конкретни проекти за иновациите и да кажат какъв е проблемът, за да могат те да бъдат по-успешни. Но обикновено хората като кажат ССА, се знае, че те страдат от финансиране. Въпросът е дали само финансирането е проблемът тук или чисто организационно нещо куца, че да не бъдат желани и търсени от бизнеса, от земеделските стопани. И те сигурни ли са, че могат да предоставят това, което в момента реално се търси от страна на бизнеса, за да се иновира и модернизира. 


Освен това не са описани, както е по задание на възложителя, всички проекти, по които се кандидатства от страна на България по Хоризонт 2020 в нашия сектор за иновации. Всички проекти на ССА, всички проекти на университетите, всички частни проекти. Освен това няма връзка с останалите инициативи на другите министерства, които обаче имат отражение в нашия сектор. Няма никаква връзка със стратегията за интелигентно земеделие. Просто са сложени двете институции с някакво описание“, обясни Боянова.


SWOT анализът и защо мярка 16.1 още не е стартирала?


„Да се изследват причините, поради които ние така и не въведохме това европейско партньорство, т.нар мярка 16.1 до този момент. Оперативните групи, с последния проект на насоки, имам лично притеснение, че отново побългаряваме тази мярка, по начин, по който изобщо не съответства на целите на ЕС. Там също внесохме становище. Ние не разглеждаме на парче, а гледаме цялата картина, защото ние работи върху цялата картина за иновации в земеделието. 


Второ този интерактивен подход за иновации, който не е линеен, а е вертикален – идва отдолу нагоре, това също не го видяхме в този SWOT аналз. В него изобщо не пише и все едно не съществува стратегия за цифровизация. Дадени са някакви данни за въведените цифрови решения в отделния бизнес, обаче в същото време е написано, че тази част е разработена от 32-ма експерта, които ние не знаем какви са, нито откъде са взети данните и дали са достоверни.


Да се анализират причините, поради които тези оперативни групи не се случват и да се предложи нещо друго – работещо. Един анализ освен силни и слаби страни, трябва да покаже и възможностите, и заплахите. А това не се вижда изобщо в тази част от анализа. 


Всички тези въпроси, колкото и да са трудни, трябва да се видят в този анализ. Дори да не се намери решение в момента на тези проблеми, поне трябва ясно и открито да си го кажем, защото не го ли направим сега – ние ще продължим по същия начин. 
Затова нашето становище, не бих казала, че е остро, а по-скоро обективно, със желанието за намиране на изход от тази ситуация, в която сме в момента и която въобще не изглежда добре“, коментира експертът.


След срещата с браншовите структури стана ясно, че кърпенето на SWOT анализа продължава, предвид на това, че повечето от тях изразиха своето негативно мнение. Въпреки това Доц. д-р Божидар Иванов, ръководител на екипа в Института по аграрна икономика, пое ангажимент да отрази направените бележки и коментари. Веднага след това ще се премине към втори етап на идентифициране на потребностите по анализа на конкретните специфични цели, заложени от Европейската комисия за новата ОСП.