Прасковена листна въшка

Нападат пипера,  доматите,  картофите,  патладжана,  зелето и марулята. Въшките смучат сок от долната страна на листата,  отделят обилно "медена роса",  която замърсява листата и плодовете и пречи на  фотосинтезата.  Пренасят вирусни болести,  които силно намаляват добивите и влошават качество на плодовете. Въшката зимува като яйце по прасковата, кайсията и бадема и като ларва и възрастно по пипера и доматите в оранжериите. В култивационните съоръжения се развива непрекъснато безполово, без да снася зимни яйца. По зеленчуковите култури при полски условия развива 10-12 поколения годишно.

Най-честите болести при пипера и как да се справим с тях

Доматена листна въшка

Напада доматите и патладжана, по-ограничено картофите, краставиците и тиквичките. Въшките смучат сок от листата, леторастите  и съцветията на растенията и пренасят причинители на вирусни болести - краставична мозайка по тиквовите, доматите и пипера, листно завиване и черна шарка по картофите. Презимува като ларва и възрастно насекомо в култивационните съоръжения. Размножава се безполово и развива много поколения годишно. 

Неприятели по картофите

Памукова/бахчийска/ листна въшка

Напада дините и пъпешите, краставиците и тиквичките, но се среща и по картофите, доматите и пипера, фасула и бамята. Въшките смучат сок от долната страна на листата, в резултат на което при дините листата се нагърчват и се подуват мехуровидно, а при краставиците и тиквичките тези повреди са само по най-младите листа. При масово нападение растенията изостават силно в развитието си, стъблата се изкривяват и изсъхват. Особено чувствителни са младите растения с 3-4 същински листа. При полски условия въшката зимува като ларва и възрастно насекомо по плевелите и в гнездата на два вида мравки. В оранжериите и в други култивационни съоръжения се развива непрекъснато и има над 30 поколения годишно, които се застъпват. През пролетта и есента числеността на въшката е най-голяма, тъй като летните горещини и масовото намножаване на естествените и паразити и хищниците потискат развитието и през лятото.

Борба срещу листните въшки

Започва още при производство на разсад. При нападение от листни въшки и 2-3 дни преди разсаждането разсадът се пръска с КРОНЕТОН -0.15%, ЛАНАТ20ЕК - 0.1%, БИ 58 - 0.15%, ОРТЕН 75НП -0.1% и др. Това третиране предпазва растенията до прихващането им. След разсаждането се водят редовни наблюдения, за да се установи навреме нападението и да се определи необходимостта от провеждане на химична борба. Добри резултати се получават при пръскане с КРОНЕТОН 50ЕК -150мл, ХОСТАКВИК 50ЕК -100мл, ЛАНАТ 20ЕК - 150мл, БИ-58 -120мл, АНТИО 33 ЕК - 120мл, ПИРИМОР 50 НП - 70гр, ДУРСБАН 4 Е - 120мл на декар, или скомбинации от един системен и един контактен инсектицид в намалени с 25-30% дози. При необходимост се провеждат сгъстени/ през 3-5 дни / пръскания, като препаратите се сменят. Често заедно с листните въшки в посевите се наблюдават и техните естествени врагове/ хищни калинки, златоочици, ларви на сирфидни мухи, хищни дървеници /, които без химична борба могат да унищожат листните въшки за 4-5 дни. В такива случаи не се пръска с инсектициди, за да не се отровят полезните насекоми.

Автор  - Васил Ранков

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Плъзват голи охлюви - как да спасите растенията?

Листна плесен при доматите

Защо се деформират картофените клубени