Липсата на работна ръка се чувства в целия аграрен сектор, включително и в зърнопроизводството. Колкото и да е осезаем процесът на дигитализация и механизация в земеделието, гладът за квалифицирани кадри и общи служители се задълбочава. 

Назрява криза за кадри в земеделието

Големите машини и новите технологии улесняват работата на полето, но проблемът си стои на дневен ред и няма да се уталожи, опасява се младият зърнопроизводител Илия Проданов от Бургаско.

 „Новите технологии ни помагат, но младите хора просто ги няма. В селата, дори около големите градове, никой не му се занимава със земеделие, колкото и да е адекватно заплащането, колкото и да са примамливи заплатите. Самите хора не им се работи на село“, твърди младият фермер. 

Той даде пример с проучване в Украйна, където ситуацията е подобна.

„Попитали са 5 000 техни студенти в аграрния университет: „Искате ли да се занимавате със земеделие?”. От тях 80% са отговорили с „Да”. И от тези 80% едва 2% искат да се занимават със земеделие на село. 98% искат в Киев. Така че абсолютно същото е и в България. Никой не му се занимава на село, всеки иска да е в града, на удобно. Няма как да намерим кадри. Старите кадри ги няма вече“, тъжно констатира Илия Проданов.

Това мнение споделя и неговият колега Людмил Работов, който е в бранша от по-дълго и има ясен поглед как се влошава ситуацията с липсата на кадри през годините.

„Фонд работна заплата трябва да се вдига и трябва да ползваме хора, които са достатъчно добре запознати с техниката, която им предоставяме за управление, защото тя не е никак евтина. И в същото време те трябва да са с много добра техническа подготовка. 

За съжаление, хората, които са подготвени и кадърни, една част от тях, особено младите хора вече напускат държавата и ние трябва по някакъв начин да ги стимулираме, да ги задържим. За да може тези хора да си останат в родината и със своята дейност и труд да помагат на държавата“, категоричен е председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив.

Кадрите са кът и в района на Сливен. Георги Радев често се сблъсква с трудност при намирането на оператори за машините, затова дори предпочита сам да управлява техниката си.

„Проблемът е, че инвестициите са много големи. Аз самият съм един от хората, които сами си карат машините, точно поради тази причина – купуваме машини, които са скъпи, и трябва да имаш много голямо доверие на хората. За нещастие, много рядко се срещат млади хора, които да имат такъв нюх, да им се отдава, просто отвътре да им идва да работят с тях. 

Преди време, когато аз бях в гимназията, изобщо не беше модерно да учиш за трактори и комбайни и беше леко пренебрежително. Сега пък нещата се обърнаха. Тогава беше модерно да учиш за компютри, софтуер и т.н. Сега, ако си един комбайнер или тракторист, заплатата ти е горе-долу колкото на един компютърен специалист, че и повече“, изчислява младият фермер от Сливенско.

Той се е сблъсквал не само с липсата на квалифицирани кадри, но и с трудното намиране на общи работници. Освен зърнено-житни и маслодайни култури, той отглежда и черешови насаждения, където берачите никога не стигат.

„Имаме си проблеми, но за щастие се справяме. Дай Боже да има някакъв регулаторен механизъм за това. Проблемът са ни еднодневните договори, които подписваме всеки ден. При нас идват примерно 200 души всеки ден, трима души до обяд пишат еднодневни договори. Другият ни огромен проблем е да събираме личните карти, за да подпишем тези договори“, жалва се производителят.

Неговият опит показва, че някой каже ли, че всичко може да прави, това означава, че всъщност нищо не може. 

„Намират се, отсяват се някои семенца, които наистина се вижда, че имат нюх, удава им се. Има една приказка „Тя книжката не кара колата”, обаче във времето се обучават. Даже съвсем сериозно съм се замислял дали да не си направя собствена Академия за трактористи и комбайнери. Ще дойде и такъв момент най-вероятно. И се надявам хората, които имат синове и дъщери, които живеят на село, да не се отказват, защото хлябът излиза от там“, заключава Георги Радев.

семинар на НАЗ 2019