Всичко тръгна от една мента и една маточина, но после наблюденията ми на пазара показаха, че трябва да разширя отглежданите култури - и то подправки, а не билки. Така започва разказа си Йорданка Кирова от Бургаско, с която се запознахме на бизнесфорума InteliFresh.

Сагата на един производител да се напоява сам

Тя е агроном по образование, а от 2002 г. е регистрирана като земеделски производител. Днес отглежда пресни подправки на десетина декара, плододаващи лешници на 100 декара и новонасадени лешници на още 300 декара.

Първите сто декара с биолешници са създадени с нейно участие по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Оказва се обаче, че приемът по други мерки, с които би могла да надгради проекта, е трудно достъпен за нея.

„Например по подмярка 4.2 за преработка и маркетинг, както и по новото отваряне на подмярка 4.1, където беше застъпено и напояването, беше направено така, че производители, които имат по-малко от 10 човека на работа, да не могат да получат необходимия брой точки“, споделя от личен опит Кирова.

Именно това условие в точкуването я затруднява да бъде конкурентна с големите фирми с много служители на работа. Тя вече е включена в биорегистъра, но не вижда особена полза от него.

„Да, той ще помогне за изсветляване на сектора, но това е след дъжд качулка. Те, парите, свършиха. Каква полза от това, след като нови ангажименти не се приемат вече три години и има реална опасност, след като свърши първият ангажимент, повече да не бъде подновен. Единствено трябва да се разчита на културата на хранене на българина“, убеден е Йорданка Кирова.

Първите й насаждения са едва на 4 години и тя все още не продава готова продукция. Обмисля да произвежда лешниково олио и брашно, които трудно открива на пазара. Те са й изключително нужни в личен план за диетата на детето й. 

„Силно се надявам да успея с търговските вериги, защото имам намерение освен като ядки в свеж вид, да преработвам суровината в лешниково брашно и олио. Виждам какви трудности срещам, за да ги намеря, затова ще си ги направя сама“, решена е овощарката.

За целта Йорданка Кирова има готов проект за „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“. В него тя включва всичко, което й е необходимо за сушенето и калибрирането на лешниците, за да могат да се чупят по-лесно.
 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Производител на биоорехово масло: Суровината е кът

Италианци искат да развият лешникопроизводството у нас за свои нужди

Фермер: Младите хора са най-големите почитатели на биопроизводството