През тази година са на мода отворените черешови градини, в които всеки може да похапне на корем от вкусния плод и да си набере за вкъщи срещу символична цена. 

Можем само да сме благодарни на хората, които се осмеляват да пуснат в насажденията си непознати, рискувайки да бъдат повредени дърветата, отглеждани с много труд и любов.

Зад тенденцията на отворените врати обаче стоят няколко не особено романтични причини. Първата, естествено, е липсата на работна ръка. Няма кой да се катери по дърветата, няма кой да пренася тежките щайги и внимателно да откъсва всеки плод.

Цената на този труд вече е доста висока, като често надминава печалбата, която ще остане на земеделеца след всички грижи, които е полагал, за да родят дърветата. И въпреки високата цена – често няма никакви берачи. А гостите са и клиенти, и помагачи, за да не изгниват плодовете по клоните. 

Защо обаче този феномен на отворените градини е предимно при черешите? Дали причината не се крие и във факта, че именно с този овощен вид бяха създадени много насаждения.

В момента в страната има почти 12 000 хектара с череши, които се нареждат на трето място с малка разлика след орехите, сливите и джанките. Агростатистиката сочи, че преди почти 20 години, през 2005 г. насажденията с череши са били 4 723 хектара и още тогава почти ¼ от площите с млади овощни насаждения са заети с този вид. 

Нездравословното нарастване на площите принуди някой стопани да извадят резачките и да започнат унищожаване на градините с надеждата да минимизират загубите. 

Не е тайна, че често няма пазар за стоката им, чиято цена става неприемлива за крайните потребители, след като мине през ръцете на прекупвачите. Парадоксът в момента е, че има производители, оплакващи се от липсата на пазари и купувачи, които с основание избягват череши, чиято цена въпреки разгара на сезона достига 10 лева на места. 

Липсата на преработвателни предприятия в производствените райони също си казва думата. В Североизточна България, където се отглеждат много череши, кайсии и други плодове, няма нито една консервна фабрика. „Дунавия“ в Русе протяжно фалира с години, а мястото на „Нектар“ Силистра е изравнено със земята, няма едри преработватели във Варна и Разград. 

В наши дни кайсиите, прасковите и ябълките се отглеждат на 3-4 пъти по-малко площи. За сравнение кайсиите са разположени на едва 3 503 хектара, същите площи заемат и прасковите, а ябълковите градини са 4 000 хектара. 

На страната и е необходимо ново райониране за производството на плодове, категоричен е проф. Димитър Домозетов. Бившият директор на института по овощарство е убеден, че това ще помогне на производителите, които сега се лутат в морето от възможности и често не намират най-точното решение за своето стопанство. Той даде личен пример с отварянето на елитните си градини, като не пренебрегва и социалния ефект от този жест. 

Само социални ползи обаче не стигат, те трябва да вървят ръка за ръка с реалните продажби, които за някои земеделски стопаните стават мираж.