Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове проведе общо събрание в Пловдив. На него фермерите дискутираха актуалното състояние на сектора, както и възможностите и целите на асоциацията за бъдещето.

Подробностите: 444,7 млн. лв. са готови за разпределение към фермерите

Оказва се, че лешниците могат да бъдат добър бизнес за много хора. Недостатък обаче се явява 4-5-годишния период преди плододаване.

“Според мен не може лешниковата градина да ти е основно занимание, поне в началото. Така че аз си мисля, че точно тук е мястото, където трябва да се намеси държавата с една помощ. Засега обаче не виждаме да има индикации това да се случи”, коментира производител пред Агри.БГ.

Лешникът има много предимства - толерантен е на климатични промени. Освен това в България условията са благоприятни за неготово развитие. Има и присъствие на големи пазари, което прави по-лесно намирането на начин за пласиране на продукцията. 

Тук е почти елиминиран проблемът с работната ръка, тъй като процесът по прибирането на реколтата е силно механизиран. Обработването на този вид насаждения се явява и добра алтернатива за хората, които искат да се преориентират от един в друг сектор.

По време на дискусията стана ясно, че са на лице и множество възможности пред сектора, в това число - подобряване на качеството и количеството на предлаганата продукция. Като тук проблем се явява посадъчния материал и в частност сертифицирания такъв. Оказва се, че много хора са създали градини с недобър посадъчен материал и след години работа и грижи, техните градини не влизат в плододаване. А това е сериозен проблем.

“Секторът може да стане стратегически за България, а и за Европа. Въпреки че сега прохождаме, имаме много възможности и добри условия. А с любов и грижа към всичко може да се постигне”, каза земеделец по време на събитието.

Освен мерак и любов обаче има и много разходи. Първоначалните инвестиции за създаването на овощна градина от лешници, с капково напояване, възлизат на около 350-400 евро на декар. Възвръщането на направените разходи за периода на вегетация на дръвчетата е около седмата година, а първата реколта е около четвъртата година.

Членовете на асоциацията на черупковите плодове откроиха и основните слабости при отглеждането на лешници. Най-общо това е ниското качество на посадъчния материал с неясен произход, както и множеството сортове с ниска конкурентоспособност. 

Фермерите коментираха и изпадането на сектора на черупковите от чувствителните сектори. Заплахите пред сектора остават природните бедствия, разпространението на нови болести и неприятели, както и недостига на вода и увеличените производствени разходи. Въпреки това заключенията от срещата са положителни.

“Изводите от срещата са изключително положителни и то от хората, които реално отглеждат културата. Пазар има, важно е обаче да се спомене, че в днешно време не е достатъчно просто хората да произвеждат. Нужно е да се произвежда по дадени изисквания на пазара, защото не всяка стока е подходяща за най-масовото търсене. Има много, което да се усъвършенства в сектора. Работим уверено и се надявам да имаме по-добри резултати в новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП)”, заключи Илиас Сарнук – председател на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.