Има ли надежда за нов, по-ефективен начин за справяне с един от най-големите проблеми в млечното говедовъдно стопанство – маститът и метритът? Бактериофагите (вирусни частици, които „изяждат” бактериите) са актуалният изпробван инструмент в ръцете на учените за справяне със заболяванията, както и за преодоляване на антимикробната резистентност, става ясно от научен анализ на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

И на вас ли ви отрязаха главите" по подмярка 4.1.2?

До 50% от всички говеда, млечно направление, имат някаква форма на мастит. Маститът може да бъде причинен от широк спектър от патогенни организми, включително Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии, микоплазми, дрожди и гъби. В световен план икономическата загуба, причинена от мастит, се изчислява на около 35 милиарда щатски долара годишно. Острият пуерперален (следродилен) метрит, като второто най-често докладвано заболяване при крави, е остро системно заболяване, което се появява в рамките на 21 дни след раждането и има вредни ефекти върху репродуктивните и икономически показатели при млечно направление стада крави. Рискът от заболеваемост от метрит варира от 20% до 40%.

Сред основните фактори, допринасящи за наличието на мастит при крави са типът животновъден обект, размерът на стадото, видът постеля за животните, доенето на маститните крави, породата крави, възрастта на животните, съотношението, етапът на лактация, млечността, хигиената на вимената и краката, положението на вимето и морфологията на млечните жлези, имунитетът на животните, антимикробната резистентност и други. Към момента няма единна ефективна ваксина срещу който и да е патоген, предизвикващ мастит.

Понастоящем основният метод за лечение на говежди мастит е прилагането на антибиотици. Тази стратегия обаче има някои недостатъци, включително ниска степен на ефективност, повишена честота на резистентност и наличие на остатъци от антибиотици в млякото. В този смисъл бактериофагите представляват отлична алтернатива за справяне с бактерии, които са резистентни към широкоспектрните антибиотици, смятат учените. 

Редица научни изследвания, който можете да видите подробно в анализа на ЦОРХВ, доказват, че фаготерапията е особено обещаваща, тъй като включва високо селективни бактериофаги, които конкретно инфектират и убиват патогенни бактерии, като същевременно нямат ефект върху микрофлората. Обещаващи резултати дават и от многобройните in vitro опити. Този подход за лечение на мастит е ефективен поради ефективността на фагите или ендолизините срещу някои бактерии, причиняващи мастит при кравите. Повечето от изследванията са фокусирани върху мастит, причинен от Staph. aureus поради устойчивостта на този патоген. 

ЦОРХВ: Прекомерната употреба на антибиотици е основен проблем при лечението на говежди мастит и се очаква бактериофаговата терапия да осигури алтернативно лечение. 

Използването на бактериофаги и техните литични ензими са предложени като стратегии, които могат да допълнят настоящия антибиотичен арсенал. Как да бъде използвана фаговата терапия за постигане на най-добър терапевтичен ефект, е един от текущите изследователски приоритети. Фагите се считат за нови алтернативни агенти, защото работят чрез различни механизми в сравнение с антибиотиците. 

Все пак има няколко ограничаващи фактора, водещи до липса на ефективност на бактериофагите при лечението на мастит и метрит при кравите. Проблемът с фаговата терапия е голямата специфичност на бактериофагите спрямо гостоприемниците им. Фагите са навсякъде в околната среда и изборът на терапевтични фаги е от първостепенно значение за ефикасността при лечението на мастит и метрит при крави, млечно направление

Възможностите за приложение обаче са обещаващи и многобройни и е напълно възможно след време фаговите препарати да заместят напълно антибиотичното лечение. Потенциалните приложения на бактериофагите надхвърлят значително приложението им само в хуманната и ветеринарната медицина, като са приложими и за биоконтрол и безопасност на храните, смятат учените.