В последните години в България лавандуловите насаждения се увеличиха рязко и в сектора навлязоха нови играчи.
Това обаче, парадоксално, влоши пазарното представяне на сектора, пише „Капитал”.

Експортните цени се сринаха, сега рязко намаляват и площите, а за традиционните лавандулови стопанства остава задачата да възстановят качеството и доверието на пазарите.

Лавандуловите полета в последните няколко години бяха сякаш навсякъде в България. Между 2014 и 2020 г. насажденията нарастват четири пъти и страната се превръща във водещ производител в света, като си връща лидерските позиции от 70-те години на миналия век.

В пика си към 2020-2021 г. площите надхвърлят 20 хил. хектара, като най-много са в Добруджа и в Старозагорско. Бизнесът изглежда обещаващ и привлича нови играчи. Но, уви, успехът е кратък. Българските производители така и не успяват да се позиционират устойчиво на пазара. Проблем се оказва както влошеното качество на увеличената продукция, така и износът й предимно в суров вид.

Настава срив и лавандуловите полета бързо започват да изчезват - днес площите са под половината от пика си. Рязко падат и експортните цени на българското лавандулово масло. Историята за възхода и падението на производството на лавандула в България е колкото интересна, толкова и поучителна. Сега, след като търсачите на бързи възможности за печалби излизат от сектора, традиционните лавандулови стопанства ще трябва отново да върнат българското производство и продукция на правилния път - този на устойчивостта и качеството.

Лечебните и ароматерапевтичните свойства на лавандулата са известни от векове, а днес жълтото масло, извлечено от растението, достига до нас под формата на козметика, парфюми или фарма продукти. България всъщност има стари традиции в производството му - по подобие на розовото масло. Още през 80-те години на миналия век България е била един от най-големите производители на ароматното растение в света наред с Франция.

Българското лавандулово масло с БДС ISO стандарт 3515 е високо оценено и търсено в световен мащаб. То има дълготраен и фин аромат и се предпочита от високия клас парфюмерия на престижни световни брандове. САЩ са един от най-големите му потребители редом с Франция, Великобритания, Испания, Германия, Австрия, Нидерландия, Индия, Канада и много други.

"Това, което отличаваше дълги години българското лавандулово масло и заради което бе предпочитано от международните клиенти, са добрите традиции и аграрно-техническият и научният потенциал, които съпътстваха процеса. А също и подходящите почвено-климатични условия и ниската себестойност на труда", казва за "Капитал" Гергана Андреева, изп. директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика".

Последните десетина години обаче водят до бум в отглеждането на лавандула. Периодът съвпада с много лоши години във Франция - водещ производител в Европа. През 2017-2018 г. френската лавандула страда силно от хронична инфекциозна болест, което води до 50% спад в насажденията. "България опита да отговори на търсенето на пазара", казва Христо Николов, ръководител на изследователска дейност в Carbonsafe, която се занимава с въглеродно земеделие.

"През 2020 г. само в Добруджа се обработваха 180 - 200 хил. дка, което беше сред местата с най-голяма концентрация на растението в света", казва и Пламен Николов, изп. директор на компанията "Есетере", която произвежда етерични масла. Според него обаче това е криело огромен риск.

Повечето земеделци засаждаха масово лавандула без договори с преработватели. Тъй като липсваше дестилационен капацитет, някой от тях инвестираха в машини и технологии за дестилация, но не разполагаха нито с ноу-хау, нито със специалисти.

Голяма част от новите насаждения се създават от разсад с недоказан произход. Смесват се и сортове с различна готовност при жътва, което води до това част от насаждението да е готово за прибиране и преработка, а на други места в карето да трябва да се чака. Това е проблем, защото лавандулата има нужда от специфични условия на отглеждане, време на технологична зрялост и т.н.
За съжаление, заради икономически интерес от инвеститори с краткотрайна перспектива се създадоха огромни лавандулови полета, там където традиционно се отглежда пшеница, царевица, слънчоглед - на черноземни почви. Това даде възможност за добиви в пъти по-големи от средните рандемани и продукт, който обаче в повечето случай не отговаря на БДС ISO стандарт 3515.

И известна помощ от ЕС и държавата

Парадоксално, проблем според някои е било и финансирането на сектора с европейски пари.

"Европейските субсидии в земеделието невинаги са ефективна политика. Пари понякога се дават без ясна стратегия и визия за развитието на сектора, което в случая съответно имаше и отрицателен ефект", казва Пламен Николов.

От Министерството на земеделието обаче обясняват за "Капитал", че таргетирано финансиране за етеричномаслени култури е нямало нито в предишния, нито в настоящия програмен период. Въпреки това етеричномаслените култури, включително лавандулата, са били определени за приоритетни, а подкрепа е имало по линия на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - което на практика са т.нар. директни плащания за единица площ, от които се възползват всички земеделци, които обработват земя и използват пасища, както и по Схемата за преразпределително плащане и така наречените зелени директни плащания.

От 2023 г. съгласно новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в България до 2027 г. пък паралелно финансиране и за лавандулови стопанства наред с други е имало по мерките за подпомагане на доходите за устойчивост, за млади земеделски стопани (в случай че отговарят на възрастовите и други условия за получаване на помощта), както и по различни екосхеми, доколкото са приложими за този вид производство - например екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури, екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения, за намаляване използването на пестициди, за запазване и възстановяване на почвения потенциал и др. Това не са специфични мерки за този сектор, но негови представители са се възползвали от тях, доколкото отговарят на всички изисквания.

"Следва да се има предвид, че някои етеричномаслени култури получават подкрепа и по различни схеми за държавна помощ, както и по интервенции в областта на развитието на селските райони, финансирани по Втори стълб на Общата селскостопанска политика", отбелязват от Министерството на земеделието.

От високо се пада бързо и болезнено

В резултат на всичко това обаче жълтото лавандулово масло не се оказва печеливша инвестиция. Франция бързо се възстановява и си връща обема на насажденията. А страната ни не може да конкурира нито като качество, нито като пазар френските производители.

"България няма лобито да наложи характеристиките на лавандулово масло, което тя предлага, и да промени рецептурите нито във фармацията, нито в козметиката, нито в парфюмерийната индустрия", казва Пламен Николов.

Така българските производители се оказват с огромно количество продукция, която не успяват да пласират и се налага да складират.

"Площите с лавандула намаляват с 26 хил. дка за година и към момента са под 50% от пика през 2020 г. В меката на производството - в Добрич, Шумен и Варна, продължават да се ликвидират насажденията с най-бързи темпове", коментира Николай Вълканов, председател на управителния съвет на "Дестилирано в България", по време на третата годишна среща на сдружението през ноември.

"Масово се произведе продукт, който не може да се нарече качествено лавандулово масло и който не се съхранява при подходящи условия, съдове, слънчево греене и влажност. За разлика от розовото масло, лавандуловото масло се окислява при по-продължително съхранение, особено в неподходящи условия, и става непродаваемо", казва и Гергана Андреева.

Цената съответно тръгва рязко надолу.

"Към момента говорим за ценова рамка между 25 и 40 евро за кг лавандулово масло (за сравнение - през 2022 г. е достигала 110 евро за кг), което е далеч под оптималната цена", казва още Пламен Николов от "Есетере" и предвижда сериозни трудности пред сектора.

Какво е бъдещето на лавандулата?

Според изпълнителния директор на "Есетере" комуникацията с производителите на лавандула ще бъде все по-сложна, те няма да искат да пласират огромните количества в запас на толкова ниски цени, но няма и да имат поле за действие. Това ще се отрази и на сектора на преработвателите, които и без това са силно засегнати от липсата на персонал, а доскоро и от енергийната криза и проблемите с доставките. Според Христо Николов от Carbon Safe е необходимо "по естествен път да си върнем оптимални площи на лавандулата".

Необходимо е да произвеждаме малко, но истински качествен продукт, а не суровина за преработка навън.

"Считам, че ще се запазят традиционните лавандулови стопанства - в областите Стара Загора с два подрайона - Чирпански и Казанлъшки, на изток и запад от Казанлък и Пловдив - Карловски, Зелениковски, Ямболско и Бургаско, Подбалканските полета, Североизточна и Източна България", казва Гергана Андреева.

Чирпанската лавандула е с много високо качество, както и карловската, също в Зелениково и на изток и запад от Казанлък. В Пазарджишкия регион също така има насаждения с биологична лавандула с много високо качество. В Новозагорско има насаждения на над 20 години.

"Имаме добри традиции, имаме присъствие на световния пазар, клиентите познават високото качество на българското лавандулово масло и го търсят. Имаме и добри климатични предпоставки и почвени условия, опитни технолози и агрономи и още много предимства: тенденция за развитие на пазарния сегмент на биологичното земеделие, наличие на висококачествени и високопродуктивни сортове, високо ниво на механизация, независещо от ръчен труд и проблеми с работната ръка, както е при розопроизводството. В добавка са и достатъчно преработвателни мощности с най-високо ниво на оборудване. Това ще са инструментите за успех на останалите в сектора играчи", смята Андреева.

Ключът може да е и в новите сортове лавандула, които дават обещаващи начални резултати, но предстои да бъдат допълнително изследвани.

Разбира се, несигурността от Зелената сделка на ЕС и европейските регулации (всички помним сътресенията от миналата година с реформата на регламента за химикалите, чиято заплаха още не е отминала напълно) и как ще изглежда финансирането на сектора занапред също ще са фактори.

"Трябва да се мисли глобално и да се действа локално, да се следи внимателно пазарът, да се търсят нови възможности за приложение на културите в области с потенциал като фитотерапия, хранителни добавки и фармация. Да се гледа напред с разум и икономически обосновани действия за бизнеса от страна на всеки от участниците", обобщава Гергана Андреева.