Производители и преработватели на лавандула настояват за промяна в Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците, според която остатъците от растителни суровини, получени след дестилация, се квалифицират като отпадък и подлежат на депониране.

2019 г. в селското стопанство: Лавандулопроизводство

Към този момент остатъците от изваряването се класифицират от регионалните служби на екоинспекцията като отпадъци. Те трябва да бъдат извозвани до регионални депа или в противен случай се налагат глоби. Извозването обаче означава разходи и допълнително количество вредни емисии. 

„От една страна, извозваш суровина, която е годна за последваща обработка, а, от друга страна, вече масово има оплакване от съответните общини, че клетките започват да се запълват с растителни остатъци, които са годни за употреба“, каза депутат от Добричко по време на заседание на парламентарната Комисия по земеделие.

Според производители и преработватели този остатък е годен да бъде върнат на полето и оползотворяван в почвата. Те твърдят, че той е абсолютно стерилен и в него липсват плевелни семена, остатъци от пестициди, разтворители. За доказателство прилагат проучвания и опити от научни институти у нас, резултати от английска лаборатория, френския опит.

„Генерирането на тревни суровини, които се изваряват в цялата страна, са в огромни количества. Само в Северна България са около 80–90 хил. дка, което е огромно количество – цяла планина. Ако ние продължаваме да го генерираме като отпадък, рискуваме да ходим по отпадък“, опасява се Таня Аптиева – ръководител производство на дестилерия.

Браншът: „Това е една полезна вторична суровина, която можем да използваме в нашите земеделски земи за олекотяване на почвата, аериране, обогатяване, запазване на хумусния слой.“

„Местните служби на РИОКОС ни глобяват за това, че депонираме този остатък на наши земи. Не ни разрешават да го депонираме върху земеделска земя заради забраната от замърсяване на подпочвените води. Тоест ние сме в патова ситуация, в която трябва да намерим някакъв изход“, допълва Любомир Вълканов – преработвател от Южна България.

Пред същия проблем са изправени и производителите и преработвателите на розов цвят, тъй като след изваряване на суровината отново се получава отпадък, който според Наредба № 2 не може да бъде внасян в полетата. 

В Закона за розата е казано обаче, че етерични масла се добиват в България по стандарт само чрез метода на водопарна дестилация. Тоест няма отворена врата за другите химични методи и способи на извличане на масла.

От Комисията по земеделие обещаха да се запознат подробно с казуса, да предложат на колегите си от Комисията по околната среда и водите тази точка да влезе и в техния дневен ред, която да го разгледа с експерти от екоминистерството.