Видовете от род кускута са едногодишни паразитни растения. У нас растат 7 вида, паразитиращи по различни култури.

Обикновена (люцернова) кускута

Обикновената кускута (Cuscuta epithymum (L.) Murr.) има средиземноморски произход. Разпространен е широко в света. У нас се среща повсеместно до 850 m надморска височина.

Тя е едногодишен ран пролетен паразитен плевел. Стъблото е нишковидно, разклонено, червеникаво. Цветовете са дребни, розови или бели, събрани в малки приседнали главички.

Плевелът паразитира по стъблата на люцерната, детелината, фия, картофите и по много диворастящи видове. Размножава се със семена и вегетативно. Едно растение образува до 2500 семена. Преминали през храносмилателната система на животните, семената запазват кълняемостта си до един месец.

Американска едрозърнеста кускута

Американската едрозърнеста кускута (Cuscuta pentagona Eng.) има северноамерикански произход. У нас се среща повсеместно в равнинните райони.

Растението е едногодишен пролетен паразит. Нишковидното стъбло е жълто до оранжево и силно разклонено. Цветовете са бели или зеленикави. Плодът е овална сплесната кутийка, жълт или оранжев. Семената са овални, оранжеви до светлокафяви.

Плевелът паразитира по лозята, зеленчуковите култури, фия, слънчогледа и по много диворастящи видове. Размножава се със семена и вегетативно. Семената запазват кълняемостта си в почвата до 5-6 години.

Ленова кускута

Леновата кускута (Cuscuta epilinum Weihe) има средиземноморско-орненталски произход. У нас се среща като тясно приспособен вид в леновите посеви.

Плевелът е ран пролетен вид. Нишковидното стъбло е неразклонено, жълто, със слаб зеленикав оттенък. Цветовете са жълтеникавобели. Плодната кутийка е сплесната. Семената са неправилно сферични. Видът се разпространява на петна. Често заема площи от 100 m2 до 1 и повече декари, където напълно унищожава лена. Размножава се със семена и вегетативно.

Европейска кускута

Европейската кускута (Cuscuta europaea L.) има евроазиатски произход. У нас се среща по картофите, люцерната и детелината.

Стъблото е дебело, червеникаво и разклонено. Съцветията са едри.

Видовете кускута силно угнетяват паразитираните растения и постепенно ги изтощават до пълното им унищожаване. Всички видове кускута съдържат гликозида конволвулин, който е токсичен за животните.

С кускута се отравят свинете, конете, овцете и говедата. Растението е опасно за животните не само прясно, но и силажирано и изсушено. Най-чувствителни са младите животни. Отравянето настъпва при по-продължително хранене на животните със замърсени с кускута фуражи (сено, силаж, зелена маса).

При по-продължително хранене на конете с по-слабо заплевелен фураж се наблюдават хронично възпаление на стомашно-чревния канал, липса на апетит и силно изтощаване. По-късно се появяват постепенно усилващи се пристъпи на колики, диария, редуваща се със запек, слуз и кръв във фекалиите. Температурата достига 39-40°С, а в края на боледуването рязко спада до 35,5°С. Смъртта настъпва от гноен перитонит или от силни стомашни кръвоизливи. Бременните животни абортират.

Отровените с кускута свине падат на земята, лежат на една страна и правят плавателни движения, без да могат да се изправят на крака.

При говедата след възбуда настъпват спазми на мускулатурата в областта на врата, гърба и задните крайници.

В народната медицина отварата от обикновена кускута се употребява против язви в стомаха.

Отварата от европейска кускута с червено вино се прилага против силни болки и подуване на стомаха и червата, а с вода се препоръчва за бани против кожни обриви.

Важно профилактично средство за борба срещу видовете кускута е използването на чист посевен материал. Заразените посеви в никакъв случай не трябва да се използват за семепроизводство. Значение има и рационалното редуване на културите. Заразените площи се засяват с култури, които силно ограничават развитието на кускутата. Животните не бива да се изхранват с фураж, който съдържа жизнеспособни семена. Оборският тор трябва правилно да се приготвя, преди да се изнесе на полето или да се използва за отглеждане на разсад, тъй като семената на кускутата запазват кълняемостта си и при преминаване през храносмилателната система на животните.

Заплевелените тревни площи задължително трябва да се окосяват, преди кускутата да е образувала семена. При различните култури и в пустеещите места кускутата може да се унищожи с хербициди.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Тученица - важен плевел в зеленчуковите и овощните градини

Бабини зъби е плевел, много опасен при засушаване

Жълтият кантарион заплевелява най-много пасищата

Балурът е един от най-опасните широко разпространени в света плевели