Купуването на зърното от държавата, за което се говори от месеци, започва да прилича на виц. 

Гласувайте: Ковид помощта ще ви даде ли глътка въздух?

Тежка и тромава процедура зарина първоначалния устрем на управляващите. Създаде се паника сред производителите, че дори се спираха кораби, но после се оказа, че не са се спирали. Обвиняваха се държавни служители в саботаж.

И не само. Различни агенции, звена и какви ли не дирекции “помагат” това да не се случи. 

Преди седмици министър Иван Иванов обяви, че има юридическите процедури, които бавят купуването на зърно.

В сряда, на заседанието на комисията по земеделие в Народното събрание Иванов, попитан докъде е стигнала сагата (не с тези думи, разбира се), каза:

“Към момента имаме отказ от Агенцията по вписванията за увеличаване на капитала на търговско дружество “Врана” АД. В момента обжалваме този отказ и се очаква решението на съда. След това решението е на министерския съвет как ще се процедира оттук нататък”. 

Отказът на Агенцията по вписванията е за увеличението на капитала на фирмата и пита защо сумата от 1,1 млрд. лв. зе е по сметката на фирмата-купувач, която ще прави сделката от името на държавата, а е в сметката на Министерството на земеделието? Отговорът на агроведомството е, че фирмата е 100% собственост на министерството, припомнят от Медиалул. 

Имате ли чувството, че гледате театър? 

В края на февруари - когато започна агресията на Русия в Украйна, българското правителство обяви, че ще купува зърно - от търговците, от фермерите - който има. 

Някъде по пътя се избистриха количествата - 700 000 тона хлебна пшеница и 325 000 тона слънчоглед за 1.1 милиарда лева, като и там имаше варианти. 

На 23 март министърът заяви пред депутатите в комисията по земеделие: “Цялата операция по изкупуването на зърното от страна на държавата може да приключи до 15 април”. 

Юни месец започна, а ние още не сме отлепили от ниво “искаме да купуваме зърно”.

И, ако е вярно, че вече е на път да се спре процедурата, е резонно да попитам - кому беше нужен този цирк и въобще наясно ли бяха управляващите, че ще се стигне до този момент или са подведени от забавените реакции на административното туловище на държавата?

И в двата случая имаме голямо зрелище, но на финала - без хляб.