Ерсин Мехмедов е малък земеделски стопанин за мащабите на Добруджа. Обработва около 400 дка собствени земи в землищата на селата Златоклас и Чернолик в Силистренска област. Нивите си купил през годините с банкови кредити. 

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

Трудностите в земеделието не подминават дребните земеделци, напротив изправят ги пред още повече предизвикателста и Ермин Мехмедов не прави изключение. През миналата година успял да продаде продукцията си на сравнително добра цена. Пшеницата и слънчогледа заминали рано, тъй като имал задължения заради нов трактор, който купил с кредит и банката, както знаем не чака. Точно това го спасило от съдбата на колегите му, които още стоят с пълни хамбари и чакат предложения за покупка, но почти няма никакви.

Мнозина инвестирали приходите си в скъпи торове

„Ние дребните стопани нямаме къде да съхраняваме продукцията си и се принуждаваме директно от комбайна да продаваме и така изкарахме късмет. Без да сме очаквали, се измъкнахме от трудната ситуация“, разказва той за Агри.БГ.

Зърнопроизводителят дори започнал да прави навес, където да съхранява зърното, но смята, че няма нужда от тази инвестиция при високите цени на желязото. 

Останалите малки земеделци в района, които не са успели да реализират нищо и пазят продукцията си по складове,  вече са поставени на тясно и се принуждават да продават на символични цени, но само колкото им е нужно, за да си купят торове. 

Други пък пазарували панически торове по 1800 лв./т през миналата година, когато беше пикът на пазара и сега търсят свежи средства. По това време цената постоянно растеше, и който имал пари ги превърнал в тор. След това цената се срина и макар вече да е 1080 лв./т, тези нива също са високи за стопаните в Златна Добруджа.

През 2022 г.  Ерсин е торил на 1500 лв./т., докато по-миналата година цената е била около 600 лв./т. 
Досега стопанинът не е кандидатствал по европейски проекти, а за средствата по украинската помощ е категоричен – „тези пари са изхарчени, преди да дойдат“.

Отминава модата на тиквените семки, няма хора за работа

Стопанинът е отглеждал маслодаен слънчоглед, пшеница и медицински тикви, но от последната култура вече се отказва, защото е много трудоемка и липсва работна ръка за прибиране на реколтата. Освен това хората, захванали се с този бизнес, са силно зависими от прекупвачите. През миналата есен е засял около 250 дка с пшеница, а на останалите площи ще заложи слънчоглед.

Въпреки че в региона се отглежда и шарен слънчоглед, Ерсин предпочита да не се захваща с него, защото в района  има само 2-3 изкупвачи и на практика земеделците работят на загуба.

Ерсин вече е успял да натори пшеницата си, торовете разбира се също дошли на по-високи цени, макар природния газ да поевтинява. Той сам обработва нивите си, понякога се налага да ползва помощта на друг механизатор, на когото плаща всеки ден надница. 

Ерсин Мехмедов: Високите цени на торовете, скъпите горива, липсата на пззари и сушата ни притесняват най-много тази година. 

За тиквите Ерсин казва още, че се отказва от тях предимно заради прекупвачите, макар като култура тиквата да не е лоша, няма нужда от поливане, но има нужда от работна ръка, липсва и място за изсушаване на семките. Налага се да ги разстилат по улиците из селата, което пък носи разправии с полицията.

Последните сделки за тиквено семе от преди месец минали на 4,20 лв./кг., но заради сушавата година добивът не надхвърлил 50 кг./дка, вместо обичайните 120 кг./дка.

Сушата си казала думата и при добивите от маслодайния слънчоглед, който дал по 180 кг/дка на места, вместо  400 – 450 кг./дка. „Засяхме и не падна капчица дъжд докато не приберем“, разказва фермерът. 

Фючърсни сделки: Какви са котировките за пшеница, царевица и рапица?

Другите притеснения на стопанинът са свързани с цените на горивата и сушата. 

Ерсин е като хилядите малки стопани и не разчита само на приходите от земеделие, всеки ден той кара деца с училищния автобус до общинския център в Дулово, голямото училище в селото вече е опустяло. Благодарение на тази работа успява да получава и кредитите, с които развива земеделие.