Крушата, присадена върху подложка дива круша, развива мощно дърво, до 12 - 14 м височина. Присадените върху дюлева подложка крушови сортове достигат до 4 - 6 м. Крушата разполага основната маса на корените си на дълбочина до 1 м, а отделни корени проникват до 3 - 4 м. Тя образува висок ствол, пирамидална корона с ясно изразено етажно разположение на скелетните клони, слабо разклонени.
Крушата е по-дълголетна от ябълката, живее до 80 години, а присадките върху дюлева подложка до 30 години. Крушата е късно прораждащ овощен вид, повечето сортове плододават към 6 година след посаждането, а тези на дюлева подложка към 3 година. Вилямовата масловка, Добра Луиза и Клапов любимец дават плод към 4 година. Крушовите сортове са самобезплодни и изискват кръстосано опрашване от други сортове. Крушата плододава по-редовно от ябълката.
Изисквания към климата и почвата - по време на дълбокия зимен покой рядко настъпват опасни студове за отглежданите у нас сортове. Но температури под -25 градуса са опасни за по-слабо студоустойчевите, изтощени от претоварване с плод дървета. Сортовете страдащи от студа са Жифардова масловка, Дилова масловка и др. Взискателността на крушата към почвата зависи най-вече от подложката. Отглеждана на семенна подложка от дива круша, тя изисква леки, проветриви и дълбоки почви. На дюлева подложка се нуждае от по-богати и по-влажни почви, като понася и по-плитките, но не с повече от 8%активна вар. Крушата изисква по-топли места за развитие от ябълката. Според формата на плода и качеството на месото крушовите сортове биват: масловки и бергамоти - с правилна или притъпена крушовидна форма и топящо се плодово месо, биват и полумасловки и полубергамоти - те са с кълбовидна или сплеснато кълбовидна форма.
Летни сортове: Пловдивска - български сорт, има силно растящо дърво, средно рано встъпва в плододаване, добра родовитост и устойчивост на струпясване, плодовете са въздребни, жълтозелени с руменина, сочни, ароматни със сладко-възкисел вкус. Узряват в началото на юли, съхраняват се краткотрайно.
- Жифардова масловка - дървото е с умерен растеж, с широка корона и увиснали клони.Встъпва в плододаване към 5 - 7 година, родовит сорт, слабо страда от струпясване, плодовете са средно едри, с маслиненозелен цвят, после жълтозелен, месото е бяло, топящо се с приятен аромат и вкус.Узрява в края на юли - началото на август и се запазва за две седмици.
- Клапов любимец - американски сорт, разпространен у нас. Дървото е умерено растящо, с рядка разклонена корона, плододава към 6 година, устойчив на струпясване, добър опрашител. Плодовете са едри, цветът им е зелен, а впоследствие тъмно лимоненожълт, месото е сочно, топящо се, със сладко-възкисел вкус. Зреят в средата на август. Друг летен сорт е Вилямова масловка.
Есенни сортове: Хардиева масловка - френски сорт, силно растящо, дълголетно дърво, с тясна пирамидална корона, плододава към 6 година,има висока и редовна родовитост, устойчив на струпясване, плодовете са едри, изравнени, златистожълти, почти изцяло осеяни с кафява ръждавина, сочно месо, слабо зърнесто със сладък вкус. Зреят в началото на септември и изтрайват до месец, а в плодохранилище до 2 - 3 месеца.
- Боскова бутилковидна масловка - дървото е със средни размери и рядка широко пирамидална корона. Редовно плододава, не страда от струпясване, плодовете са едри, с бутилковидна форма, лимоненожълти и покрити с дребни точки, месото е нежно с кремав отенък, ароматно и вкусно. Зрее в средата на септември и се запазва до ноември, подходящи са за компоти.
- Попска круша - най-разпространеният у нас зимен крушов сорт, дървото е силно растящо, с голяма и редовна родовитост, но доста страда от струпясване. Плодовете са много едри, с типична продълговато крушовидна форма, често с характерна ръждива линия по дължината на плода, месото е белезникаво, малко хрупкаво, сочно, почти без аромат, но с доста сладък вкус. Зрее в края на септември и началото на октомври, трае до края на януари и е подходящ за преработка.
- Пас Красан - френски сорт, няма конкурент между зимните крушови сортове, подходящ за дворни насаждения, но в по- топлите райони, дървото е с прибрана корона и изправено растящи клони, плододава към 4 година, родовит сорт, има задоволителна устойчивост към струпясване, плодовете са едри, почти сферични, сплеснати откъм чашката, до матовожълти на цвят и покрити с кафяви петна и ръждиви точки, месото е бяло, сочно, ароматично, с превъзходен сладко-възкисел вкус. Зреят към средата на октомври и изтрайват до февруари, консумират се в прясно състояние.
Разбира се има още много сортове, които се отглеждат у нас.
Крушите са изключително богати на йод плодове и поради тази причина задоволяват минималните нужди на организма от този елемент. Препоръчват се при анемии и възстановяване на организма след тежко боледуване. Препоръчват се при бързо настъпване на умора, световъртеж, учестено сърцебиене, възникващи при засилено физическо натоварване, а също и при загуба на апетит, при напукване на устата в ъгълчетата, лошо зарастване на раните и дори при чувствителност към студ - всичко това са симптоми за недостиг на желязо в организма.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Резитба на силно растящи круши
Резитба на праскова - особености
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА