Семейна ферма „Бродилово“ е само на 10 км от плажната ивица на Царево. Разположена е навътре в гората, а пасищата са от двете страни на река Велека. Зимата е мека, лятото – влажно, което дава идеални предпоставки за едни щастливи животни, които пашуват свободно поне 9 месеца в годината.

Пътят от Симентал през Абърдийн и Хайланд до Вагу

Началото е поставено през декември 2015 г., когато семейство Морфови се преориентират от сладката царевица към животните от породата Херефорд.

„Стартирахме с 47 крави и два бика. Сега животните са вече около 200 – крави, юници и мъжки бичета. Имаме капацитет да увеличаваме още спрямо пасищата. Те са навън от средата на март до края на ноември, през останалото време са на сено и люцерна. Тази година се родиха вече 30 телета, чакаме поне още толкова. Ще чистим по-неперспективните и ще подобряваме генофонда на стадото, като идеята ни е да гледаме около 300 животни“, обяснява синът Васил Морфов.

По стечение на обстоятелствата преди шест години той и баща му Динко купуват животни от породата Херефорд от стопанин в съседно село. 

„Породата е много добре приспособена към пасищния начин на отглеждане. При нас в Бродилово климатът е мек и топъл. Зимата рядко задържа сняг повече от 2 седмици. Животните нямат никакви проблеми, стига да им е осигурена достатъчно храна“, споделя младият Морфов. 

През последните три години стопаните са се снабдили и с бици червен Абърдийн Ангус. Първият е румънски, закупен от Ямболско. Последните два са от Оряхово, Видинско. Поколението се получава кръстоска между Абърдийн и Херефорд – кафяви с бели петна. 

„Осеменяваме само естествено. Не можем да произвеждаме разплодници, но имаме много добри стокови животни. Мислим да продължим с биците Абърдийн Ангус. Като цяло добре ни се получи. Херефорд са доста по-спокойни, докато Абърдийн са малко по-агресивни. Особено майките имат силни инстинкти. Понякога е приключение да отидеш при телето“, шегува се животновъдът. 

На животните са осигурени 2200 дка пасища, като собствени са само 150. Стопаните залагат на ротационния модел, според който животните стоят в малко по площ поле за кратко време. Идеалният вариант е да се местят всеки ден. 

„Ние пробвахме всеки ден, но работата излиза в пъти повече. Затова в момента местим животните на всеки 2-3 дни. По този начин те не отъпкват излишно пасището, не изразходват енергия да обикалят. Когато на едно стадо от крави им пуснеш много широк ареал, първата им работа е да го обиколят целия, отъпкват всичко. Ние го избягваме с модела, който практикуваме. При нас имаме и природните условия за това – вода, дълъг пашовен сезон, мека зима, влажно лято. Съветвам колегите да пробват“, споделя от опит Васил.