Кризисен резерв: Кои сектори подкрепя всяка страна членка и къде е България?

От началото на руската инвазия в Украйна цените на селскостопанската продукция в световен план са се увеличили с 30%. През последните седмици се наблюдава известно затишие, свързано отчасти с предстоящата реколта, посочват от ЕК в последния си краткосрочен прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС.

Гласувайте: Трябва ли да се намали ДДС върху храни и селскостопанска продукция?

Прогнозира се нарастването на цените за производство да продължи да се отразява върху потребителските цени на храните. Очаква се европейците да заместят продуктите с по-висока стойност с по-евтини, за да балансират инфлацията.

Заради главоломно растящите разходи на фермерите и натиска върху техните доходи, през март Комисията обяви разпределянето на изключителен пакет от 500 млн. евро на държавите членки в подкрепа на производителите, които са най-засегнати от последиците от руската агресия в Украйна. За България тази сума от кризисния резерв на ЕС възлиза на 10,6 млн. евро.

На 7 юли Комисията публикува преглед на това, как държавите членки са използвали и разпределяли тази помощ и дали са я допълнили с национални средства. Данните са въз основа на уведомленията, изпратени от всяка държава в края на юни.

Разпределение на кризисния резерв на ЕС по страни членки (в оранжево е националното съфинансиране)

Най-голяма подкрепа се ползват производителите във Франция (близо 268 млн. евро). Важно е да се подчертае, че тези пари са разпределени само за животновъдния сектор. Следващи по големина на подпомагането са Испания и Германия, а на дъното на класацията са Малта и Кипър.

От възможността за до 200% национално съфинансиране, което прилага и България, се възползват повечето страни членки. Изключение правят Австрия, Дания, Гърция, Унгария, Ирландия, Малта и Нидерландия. В Полша процентът национални средства е незначителен на фона на европейските.

Относно секторите, които са подпомогнати по този механизъм, най-много са получили свиневъдите, следвани от птицевъдите и производителите на плодове и зеленчуци. Любопитно е, че Дания и Люксембург разпределят помощта между всички сектори на земеделието си.

Има и държави членки, които са избрали да подпомогнат само един сектор. Вече споменахме за Франция, която подкрепя основно животновъдите си. Австрия, Гърция и Малта например са субсидирали само производството си на плодове и зеленчуци, а Словения насочва всичко към млекопроизводството.

Относно помощта за България засега се знае само, че общата сума възлиза на 40,6 млн. евро. Част от тях ще бъдат отпуснати целево на секторите птицевъдство и свиневъдство по схемата за хуманно отношение. Другите сектори, посочени от Министерството на земеделието, са лозаро-винарство и производство на плодове и зеленчуци.