Във времето на газовата криза, всички забравихме или се опитваме да забравим, че кризата ни в земеделието се задълбочава и скоро ще избухне в пълна сила. Ето какво споделя един зърнопроизводител за създалата се ситуация и неговото мнение пред какво е изправен аграрния сектор през 2009 г. Христофор Хинов е арендатор - от 1995 година обработва 16 000 декара земя в землищата на Радомирци, Телиш и Ракита. Отглежда зърнени култури - пропорционално разпределени са площите с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед.
 
- Г-н Хинов, отиде си една много трудна година за българското земеделие. Каква е вашата равносметка?
     
- Действително годината не беше никак лесна. Добивите бяха добри, но знаете, че има много сериозен срив на цените на пазара. Това не се дължи само на проблемите на параза в България, аналогична е ситуацията и на световните пазари. Цените постоянно падат, сега и горивата се сриват като цени до нива, каквито не е имало през последните няколко години, но истината е, че ние орахме, сяхме и жънахме при невъзможно високи цени на горивата - 2.40 - 2.50 лв. От това производството ни се оскъпи много. Цените на торовете също стигнаха през миналата година максимума си. Сега и при тях има намаление, но ние вече сме вложили много пари в реколта 2008. Пазарните цени на пшеница, слънчоглед и царевица са катастрофално ниски. Няма и търсене на продукцията, което ще доведе земеделските производители до много тежка ситуация - някои ще фалират, защото няма да имат средства за издръжка. Капак на ситуацията е спирането на кредитирането от страна на банките заради световната финансова криза.

Положението е едно и също както при зърнопроизводителите, така и при зеленчукопроизводителите. Затова протестирахме - настоявахме за намеса на държавата като се покрият поне някаква част от загубите, които ще понесем за следващата стопанска година. Уви, всичко беше написано само на хвърчащ лист и знаете решението ни - ако до 15 януари няма нормативно уредено подпомагане на земеделието, отново ще предприемем ефективни протести. Няма как да издържим с тези ниски цени, липса на търсене на продукцията ни, стагнацията на пазара като цяло.
 
- Вие участвахте лично в протестите?

- Да, бях лично на протестите - заедно с колегите от цялата област, знаете, че изминахме нелек път с техниката до столицата. Запознахме се с декларацията на правителството и временно прекратихме протестите - но само до изпълнението на ангажиментите, които пое правителството.

- Достатъчни ли са парите, които ви обещаха?

- Въпросните 211 милиона лева не включват само зърнопроизводството. На нас ни бяха обещани, но само обещани, 150 милиона лева. Част от тези пари, обаче - 60 милиона лева - трябва да вземат колегите ни фермери. Какво излиза - правителството се опитва да ни направи врагове помежду ни. Да не говорим, че тези пари не са достатъчни нито за нас, нито за фермерите.

 
- Според аграрното министерство обаче парите, които се дават за земеделие, са милиони левове и нямате никакви основания да се оплаквате. Какво очаквате от 2009 година и ще се откажете ли от земеделието, ако не настъпи промяна в отношението към сектора?

- Отказване от земеделието не може да има - инвестирали сме в земеделска техника и в сграден фонд много пари. Имаме инвестиции по договори, ангажименти към арендодателите, към собствениците на земя, към фондове, тоест имаме договори, които трябва да изпълняваме. Имаме и кредити към банките, които трябва да издължим. Въпросът за нас е цялата продукция, която ще произведем и ще продадем през стопанската 2009 година ще ни стигне ли за погасяването на разходите за производството на тази продукция. По груби сметки в момента за производството на един декар пшеница са необходими 90-100 лева. При сегашните цени на пшеницата ние трябва да произведем над 500 килограма зърно от декар, за да можем да си покрием разходите. Това няма как да го планираме и няма как да можем да го гарантираме, защото земеделието е завод на открито и ние сме пряко зависими от природата.

- Успяхте ли все пак да продадете произведеното през тази година?

- Част от производството успяхме да продадем, част от зърното стои в складовете, а трета част раздадохме като рента. Продаваме и сега, независимо от цените, защото - вече казах - имаме задължения, които трябва да покриваме. Трябва да се разплащаме за семена, торове и препарати, а и всеки от нас има работници, които трябва да получават заплати, за да издържат семействата си. Тези хора винаги са ни подкрепяли и са били заедно с нас на протестите - 350 машини имаше пред Народното събрание, което означава най-малки 350 механизатори, които ефективно са участвали в протестите. И още нещо - във всички населени места, през които мина колоната ни, всички хора изразяваха подкрепата си и съпричастност към нашата теза, че правителството нехае за всичко, което се случва у нас. У всички остава убеждението, че парламентът живее в свой собствен свят и при абсолютна неадекватност за ситуацията, в която е страната ни.

- Селската програма ще ви помогне ли и как да “изплувате”?

- Програмата за развитие на селските райони е много добро четиво. Много от колегите ми инвестираха в техника, направиха добри инвестиционни проекти, но какво от това. Хората си купиха машините - някои със собствени средства, някои ползваха кредити от банки. Става въпрос за милиони левове. И, в крайна сметка, всеки от земеделците чака едва 50% от вложените средства да му бъдат възстановени - кога и как не се знае. А не се знае, защото имаше определени 3-4 месеца за възстановяването на парите, но в момента и тези проекти са буквално блокирани, тъй като банките не кредитират. Един фермер не може да има налични 1-2 милиона лева, за да си купи техниката и да чака някой ден някога да му бъдат възстановени половината - а те са и по-малко, защото има комисионни, пари за изработване на проекти, ДДС - от тази космическа сума. Така че Селската програма е добро четиво, но реално проектите по нея са блокирани, заради липсата на свежи оборотни средства, с които да бъдат реализирани те.

 
- Има ли бъдеще и как го виждате българското земеделие?

- Земеделието може би ще е единственият отрасъл в България, който ще продължи да се развива - независимо от всички катаклизми. Както и преди, така и сега, а може би и в бъдеще, земеделието ще е златната кокошка, която ще изхранва страната ни. В развиващата се световна криза в другите страни се финансира производството на 100% от направените разходи като всички други правителства се стремят техните производители да излязат от кризата. В България цялата икономика е в криза и никой не се интересува от това.

- 2009-а е година на избори - очаквате ли новото правителство да се обърне най-после към земеделието?

- На първо място искам за пореден път да подчертая, че нашите искания не са политически. Заявихме го ясно и на протеста, а и с нас нямаше политически личности, които да се опитват “да яхнат” протеста. Ние искаме единствено това, което ни се полага като земеделски производители. Искаме това, което е записано черно на бяло още в споразумението на министър Кабил с ЕК за развитието на сектора. Няма как иначе да вървим напред.
Що се отнася до предстоящите избори, не изключвам някоя политическа сила да се опита да спечели електората с обещания за земеделието. Но земята политика не признава. Никой не е по-голям от земята и от хляба. Земята си иска своето. И ние, земеделците, трябва да й го дадем, за да може земята да ражда и да изхранва българския народ. А не е и тайна, че българското земеделско производство в немалка част отива за износ. И преди, и сега Европа ползва благата на българската земя. Вярвам, че и занапред ние ще бъдем сред най-големите износители в ЕС на земеделска продукция. Това би трябвало най-сетне да доведе до повече приходи в селскостопанския сектор - ключовият фактор за доброто бъдеще на сектора.

Източник: В-к Посредник
Валя Кючукова