Изборът на крави от породата Джерсей в биоферма „Розино“ в Карловско не е случаен. Млякото им е онази важна съставка, която мандрата преработва във вкусно джелато. Показателите 6% масленост и 10% сухо вещество са идеални вкусът да е съвсем като в Италия, но от българска суровина.

Пътят от Симентал през Абърдийн и Хайланд до Вагу

Технологът на фермата – Стамена Косовска, определя породата като лесно адаптираща се, дребна като телосложение и с малки копита. По думите й това е плюс, защото животни с по-голямо тегло и по-едри копита по-често заболяват и лесно се поддават на следродилни заболявания. Млякото не идва в големи количества, но за сметка на това е с високи показатели. 

Началото е поставено през 2019 г., когато от Дания са купени 30 заплодени крави. За кратко време те се удвояват и днес вече наброяват 67. Осеменяват се изкуствено с фиксиран семенен материал от чистокръвни бици, внесен от Дания. Породата не е подходяща за добиване на месо, затова се избягва отелването на мъжки животни. 

„Кравите се отглеждат оборно пасищно. Винаги когато времето позволява, те са навън – на въздух и слънце. До минус 15 градуса се чувстват отлично. При над 20 градуса добивът на мляко може да падне, защото термошокът за тях се оказва сериозен“, разказва Стамена.

На тяхно разположение са около 500 дка биосертифицирани пасища. Животните имат достъп до широки полета с течащи реки и гори, които се разделят с електропастири. Стопаните залагат на ротационния принцип на паша. Първо минават кравите, следват 66 биволи от породата Българска мурра и накрая са конете.

„Средната млечност на една крава е 18 – 22 л на ден, като техният капацитет е доста по-висок от това. Но ние ги отглеждаме биологично, не използваме фуражи, сенажи, силажи. Храним ги изцяло с наше, добито сено и люцерна“, обяснява технологът. 

Хранят се сутрин и вечер, по едно и също време, с едни и същи количества и съдържание. Доенето също е два пъти на ден, механично. Млякото се издоява и по централен млекопровод отива в голяма охладителна вана. В собствената мандра се произвеждат не само традиционните бяло саламурено сирене, кашкавал и кисело мляко, но и йогурт за пиене и рикота.

„Правим изцяло на ръка още моцарела, бората и страчатела по италиански рецепти. Като машини използваме единствено пастьоризатор, в който загряваме вода, в която измесваме. Нейната температура е доста висока – 85 градуса“, споделя Стамена. 

Тайната за направата на тези нетипични за нашата географска ширина вкусове разкрива технолог от Москва, който се е обучавал в Италия. Повечето продукти на ферма „Розино“ обаче са на принципа проба – грешка, но добре им се получават. Те се реализират във фирмен магазин в София, а самото мляко се използва като суровина за направата на италианско джелато на три места в столицата и на лифта в Сопот. 

Скоро ще откриваме продуктите на Розино и на други места из страната, защото интересът от страна на клиенти и съмишленици е голям. Екипът на фермата надгражда с хотел от рециклирани материали, екотуризъм и образователни работилнички. Студенти от Аграрния университет в Пловдив също са идвали на посещение, за да почерпят опит и вдъхновение. А една от мисиите на домакините е да покажат, че животновъдството може да бъде приятно, рентабилно и достойно за уважение занимание.