Няма кой да дои кравите. Срещу заплата от 70 000 динара - почти 1200 лв., на месец няма мъж, който да се навие.

Защо животновъд реши сам да си преработва месото?

Ако тръгнете по селата да търсите хора за работа в кравеферма, ще осъзнаете, че работниците вече ги няма. Това каза не кой да е, а сръбският министър на селското стопанство Бранислав Недимович, съобщава Politika.rs.

Думите му мигновено провокираха вълна от коментари от страна на сръбските животновъди. Констатацията на Недимович бе провокирана от това, че сред младото население не може да се намери желаещ да се реализира в животновъдния сектор, независимо каква заплата се предлага.

Кравеферма без роботи няма бъдеще

Според собствениците на ферми този тип работа няма как да се запази на пазара на труда. Никаква заплата не е възможно да привлече кадри. Една крава изисква много време, грижи, знания и в повечето случаи описанието й не звучи никак привлекателно.

Сръбските фермери споделят мнението на Бранислав Недимович, че държавата трябва да субсидира повече закупуването на ново оборудване.

Кравеферма без роботи няма бъдеще, категоричен е Мита Плавшич – собственик на ферма, в която се отглеждат 180 млечни крави. В продължение на 20 години той отглежда животните без роботи, но това е на път да се промени.

Хората просто не искат да работят това, тъй като нямат време за нищо. Няма свободно време, жертват се дори лични празници. Един животновъд не получава справедлива почивка. Самият бизнес е такъв – мръсен, сложен и времеемък.

Във фермата на Плавшич, където доячите получават безплатно покрив, има само възрастни работници. Младите трудно се застояват. Уморяват се и не се знае дали на другата сутрин ще се появят при животните, а последните имат нужда от непрекъсната грижа.

Във всяка ферма има доилно оборудване. То обаче изисква от работниците ръчно миене, прибиране, поставяне на кравата и т.н. Млади хора няма, а възрастните изпитват все повече трудности заради напредването на годините, казва животновъдът.

Бъдещето е в роботизираната техника. Трябват ни роботи, които могат да мият и да отмятат всички други задачи, казва Плавшич и допълва, че в Сърбия ще оцелеят само онези ферми, в които има роботи. Към момента на това описание отговарят само 5-10% от стопанствата.

Проблемът не е само в недостига на работна ръка, но и в неверието на гражданите, че в Сърбия нещо ще се подобри през следващите няколко години, казва Ранка Савич, президент на Асоциацията на свободните и независими професионални съюзи.

Държавата никога не е предприемала сериозни мерки, за да задържи хората в селските райони. Не се работи по поддържането и изграждането на инфраструктура, канализация и добри условия за живот. Животновъдството е мъртво, хората нямат усет към тази професия, казва Савич, признавайки, че снабдяването с ново оборудване все пак ще бъде от полза за животновъдите в Сърбия.