Краставичната мозайка е вирус Marmor cucumeris var.vilgare/синоним Cucumis virus1/. Има много гостоприемници. Най-много се разпространява от зелената  прасковена листна въшка и от пиперовата листна въшка. Не се пренася със семената.


Признаци – болните растения са по-светлозелени. По листата се забелязват бледозелени или жълтеникави петна, кръгли  или неправилни. Често по периферията им се образува кафяв некротичен пръстнен. В други случаи петната се разрастват покрай главните нерви и образуват фигура с очертания на дъбов лист, с кафява некротична периферия. Наесен долните листа на болните растения започват за пожълтяват, а зелинината в  петната се запазва по-дълго време.

 

Друг признак, главно по средните листа, е характерно мозаично прошарване с множество хлоротични пръстенчета и дъгички, образувани в междунервията. Връхните листа на болните растения са дребни, стеснени, с неправилна периферия и зигзовидне среден нерв. Междувъзлията са силно скъсени, поради което листата са струпани по върховете на клонките, така, че растението добива вид на трънка. Болните растения закръжавяват силно. Рано заразените растения не дават плод. При по късно заразяване, нормални са само долните плодове. Болните растения цъфтят, но цветовете абортират и много рядко завързват нови плодове.

 


Новите завръзи се често  мозаично прошарени или с различни по форма мозаични петна. При тях връхната част се образуват кафяви некротични ивици. При отглеждането на пипер на открито заболяват различен процент растения. По ранните пипери болестта се развива много слабо. При късните пипери, втръчването обхваща 20-30%, а в някои случаи и 50 % от реколтата.

 


Борба – разсадът на пипера да се отглежда далеч от краставиците и тиквичките. На полето пиперът се засажда във възможно най-ранни срокове и далеч от посевите на тиквови култури. В райони, където втръчването се развива ежегодно в големи размери, да се избягва отглеждането на късни посеви пипер. При появата на първите екземпляри листни въшки да се пръска  с подходящ инсектицид. Пръскането се повтаря след 8-10 дни.

 


Столбур – причинетел на болестта е мокоплазма, която се пренася само от цикадки. В страната ни болестта масово се пренася от цикадката Hyalesthes obsoletus. Тя има едно поколение годишно. Зимува главно по коренищата на поветицата. От там мигрира през лятото върху различни култури и диворастящи видове. В зависимост от почвено-климатичните условия на даден район, миграцията на цикадките се извършва в различни срокове през лятото и продължава различно време. Продължителността на летежа на цикадките е 50 дни, но в някои години и повече от 70 дни. В голяма плътност цикадката се намира върху щира, казашкия бодил, слънчогледа и др. За да стане способна да разпространява болестта, цикадката трябва да се храни само 5 минути от болно от столбур растение и пренася болестта след 2 до 7 дни. Инкубационниат период е около 1 месец.

 


Първите болни растения се явяват средата на юли, а масово- началото на август.

 


Признаци – болните от столбур растения имат силно жълт цвят на листата. При някои сортове зеленият цвят се запазва само по дължина на нервите. Листата са щръкнали,завити като ладия и твърди при стискане /в началото на зоболяването/. Корените са кафяви, изприщени и кората им лесно се смъква. След известно време болните растения увяхват и изсъхват.

 


Борба – Няма устойчиви на столбур сортове пипер. Поради това се разчита само на агротехнически мероприятия. Едно от тях е по-гъстото засаждане. Поради по-големия брой растения, има достатъчно плододаващи растения, които да осигурят задо-волителен добив.  Друго мероприятие, което оказва влияние върху размера на пораженията от столбур, е срокът на засаждане. При по-рано засадените пипери, прецентът на болните растения е по-висок. Болестта обаче се появява, когато беритбата вече е започнала. Масовата поява е, когато голяма част от продукцията е прибрана, така че вредата от болестта е по-малка. Обратно, при късното засаждане столбурът се явява ма-сово още по време на цъфтежа, далеч преди беритбата. Макар, че процентът на заболелите растения е по-малък, вредата е по-голяма-добивите са много ниски и периодът на плододаване е по-кратък.

 


Цикадката е чуствителна на инсектицидни препарати. Въпреки това поради дългия и летеж и поради прелитане на цикадки от нетретирани участици, не се получава съществени резултати от употребата на химични средства. Задоволителен ефект може да се постигне, ако през юли по време на масовия цъфтеж, се пръскат не само посевите, но и големите ивици около тях, което е много скъпо. 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Отглеждане на маточина

С тези тънкости ще имате много домати

Вредители при лука – повече отколкото си мислим