Семейство Бурмови се занимават с овцевъдство от близо половин век. Как започва тяхната история в сектора - разказваме в този материал.

"Занимавам се с овцевъдство от 80-те години. Веднага след отбиването на редовната си военна служба, реших да не работя в завода, а да подпиша 10-годишен договор със селското стопанство. Обичам селото, обичам машините.

Тогава селското стопанство беше с приоритет. Подписваш договор и автоматично ставаш работещ селянин.

Започнал съм с техника. Управлявал съм всички машини. Всички нови машини, които се получаваха - аз бях щастливецът, който работеше с тях. И тогава работехме много, но имаше стимул", спомня си Красимир Бурмов, който отглежда 700 овце в село Руня, Дряновско.

По думите му тогава средната работна заплата е била между 400-500 лв. в промишлените предприятия.

"Аз се радвах на два пъти и половина по толкова. Моята заплата беше 1100 - 1200 лв. Пак нямаше събота, нямаше неделя; нямаше ден, нито нощ - като сега, но хората имаха стимул.

Имаше и втора категория труд. А специално овцевъдството - през 1986 година беше първа категория труд. Това беше единственият отрасъл, който `86 година беше официално първа категория труд. Овчарите бяха единствените работници в България, на които част от възнаграждението (премията за издоено мляко) се изплащаше в щатски долари", коментира още фермерът.

Цялото интервю, гледайте във видеото.

Подкрепете независимата журналистика